Здравен форум на Framar.bg

ако апетита ти е същия, спиш здраво и си просто уморен всичко е наред.

Усещането за безсилие да си помогнеш сам. Това е много по-силно от теб самия и от усещането за ненужност, неразбраност и невписване в обществото. В добавка не можеш да изкараш един ден без да ревнеш (например). Не можеш една нощ да спиш без да се будиш (в по-добрия случай) по няколко пъти, или изобщо да не можеш да заспиш. Не можеш да изкараш един ден, в който да си изпълниш някакви стандартни неща като да станеш, да си измиеш зъбите, да хванеш автобуса, да отидеш на работа. И това просто няма как да се сбърка, когато дойде.

Точно, много се спекулира с липсата на настроение и вече се почва - край в депресия съм и т.н. Само че депресията е много сериозно състояние, а не е шега, както често се изкарва.

Депресията ми може да е в лека форма, разбирам го по нежеланието да правя каквото и да е било, ама го правя все пак, защото трябва.

Не знам дали е чак депресия, защото тя си е състояние, което изисква лечение от специалист. Обаче съм изпадала в "дупки" и усещането е че съм най-самотния човек на света. Не ми се излиза, не ми се говори с почти никой. Добре че успявам да изплувам от тези си състояния.

З аде пресия не знам , по-скоро всичко ми е апаточнои дори противни. Не ми се общува с хора и всичко ме дразни. Добре че туй нещо ме хваща само през ноември и някак си полека лека по празниците през декември се завръщам пак сред живите апък и малко изолация си е полезна тъкмо да ми почине мозъкът от дивотии.