Здравен форум на Framar.bg

Депресиите наистина са сериозен проблем и то казвам като човек, преминал през пътя им и то доста отдалеч. Покрай раждането на малката и проблемите, които имахме, нямаше как да не тръгна на психолог, не се хранех, не излизах, единствено чаках да дойде часа за посещението в болницата. За 3-те месеца, в които малката беше в кувьоз свалих 12 килограма и влоших здравето си. Посещенията на психолога ми помогнаха много, но все още ходя 1 път в месеца.

Майка ми има депресия, това дори не е нещо, което успяваме да излекуваме, остава завинаги и изобщо не е толкова лесно да се справи човек с него. И как да преборим депресиите сами пък е повече от смешен въпрос, защото решение такова няма.

Jully написа:Майка ми има депресия, това дори не е нещо, което успяваме да излекуваме, остава завинаги и изобщо не е толкова лесно да се справи човек с него. И как да преборим депресиите сами пък е повече от смешен въпрос, защото решение такова няма.

Много съжалявам за майка ти! Пнякога човек се чуди от къде му идва на някой, примерно има работа, има си семейство, внуци, приятели и изведнъж някаква депресия..

Депресиите не са лесна работа, но често са част от ежедневието ни, дори и да не са в тежка форма. Случва се на много жени след раждането, дори и тука не става въпрос за някакви крайности.

Депресия се преборва с помощта на близки хора, според мен. Да има с кого да поговориш, с кого да излезеш на разходка.
Също така, човек трябва да си поставя цели, да има хоби. Ето тези неща мисля че помагат много.

Аз съм намерила моя начин да преборвам подобни състояния - много работа! Колкото повече задълбавам, по-трагично става.

Аз ги преборвам със салса и тренировки във фитнеса. Работи безотказно, а и влияе добре на фигурата

Сезонната меланхолия е нещо често срещано, но клиничната депресия е съвсем различно и си изисква сериозно медикаментозно лечение, няма как да се оправи току-така. В един момент просто губиш желание за всичко, нищо не ти носи удоволствие, никъде не излизаш, стават непосилни обикновени ежедневни задачи, режимът на сън се разваля, къщата ти се превръща в хоас, а човекът лежи, гледа в една точка и не може да стане от леглото. Нито разговор, нито излизане, нито фитнес ще помогнат на такъв човек, а много често и приятелите му го изоставят, понеже видиш ли е станал загубеняк. Виждала съм не един такъв случай, а и съм го изпитвала на свой гръб в един период от живота си. Трябва да се иде на психиатър и да се изкара поне един минимален курс на антидепресанти. Не е страшно, не е мръсна дума, всичко се лекува, а един хормонален дисбаланс не превръща човека в слаба, провалена личност, а просто в човек с болест - напълно лечима. Хората, които смятат депресията за нелечима, или не са попаднали на добър лекар, или не си следват лечението.

Със сигурност това са две различни неща и начина на справяне с тях е коренно различен.
В България наистина битува мнението, че да посетиш психиатър означава че си луд и веднага биваш заклеймен. Отделно че и повечето българи не могат да си позволят да посещават психолог/ психиатър или психотерапевт. За жалост.

Единственото нещо, което ми помага в подобно състояние е да съм с приятели. Имам ли компания, лесно излизам от "дупката". Иначе дълбая ли, дълбая, и потъвам в още по-черни мисли.