Здравен форум на Framar.bg

Здравейте! Заради коронавируса и мерките, които се взеха ме съкратиха и останах без работа. Не, че я харесвах особено - бях решила да я сменям, но сега се оказва почти невъзможно да си намеря друга. От почти два месеца съм на борсата. Стоя си вкъщи, преглеждам сайтовете за работа и съм се изпокарала с всички... И във фейсбук не влизам...
Нервно ми е и притеснено. Не мога да спя добре. Предполагам, че е някакъв вид депресия, но не ми се иска точно сега да ходя по доктори. Какво ще ме посъветвате? Да пия нещо за успокоение или нещо друго? Понякога ми изтръпват пръстите на ръцете. Това пак ли е от притеснение? Личната ми лекарка ме кара да ходя на изследвания и ми говори за скенери, невролози и някакви такива щуротии... Сигурно нещата ще се успокоят, като почна работа, но за сега ми дайте съвет, моля. Не ми се ходи по доктори.

Твърде е вероятно това състояние да се дължи на тревожност от това, че си останала без работа... Успокоителните в случая няма да ти се разминат, но трябва да ти бъдат изписани от лекар. Колкото и да не ти се иска, ще трябва да се консултираш със специалист.

Доста неща съм изчела по темата за депресивните състояния и тревожността, които създава принудителното стоене вкъщи заради коронавируса. Аз за щастие не съм принудена да стоя у дома и все още съм на работа, но мои приятели и близки, особено тези с малки деца, които няма кой друг да гледа, се оплакват от подобни състояния. Съветът ми е да си намериш занимание, което да те откъсва от мрачните мисли. Дистанционната работа също е вариант. Потърсила ли си инфо за такава?

Депресията говори за проблем на централната нервна система, изтръпванията - за проблем на периферната. Аз бих отишла на преглед при невролог задължително. Шансът да мине без лекарства е малък, редно е навреме да се вземат мерки преди нещата да се задълбочат. На хората с депресия не просто "не им се ще" да си признаят, че имат проблем или да киснат по кабинети, на тях с времето започва да "не им се ще" дори да извършват нормални ежедневни дейности като това да излизат навън и да се виждат с приятели, че дори и ходенето до магазина им се вижда тегаво. Не чакайте. Не е до воля или липса на хоби.

Innerlane написа:Депресията говори за проблем на централната нервна система, изтръпванията - за проблем на периферната. Аз бих отишла на преглед при невролог задължително. Шансът да мине без лекарства е малък, редно е навреме да се вземат мерки преди нещата да се задълбочат. На хората с депресия не просто "не им се ще" да си признаят, че имат проблем или да киснат по кабинети, на тях с времето започва да "не им се ще" дори да извършват нормални ежедневни дейности като това да излизат навън и да се виждат с приятели, че дори и ходенето до магазина им се вижда тегаво. Не чакайте. Не е до воля или липса на хоби.

Тези състояния, за които говорите, ги има и при мен. Наистина не ми се иска да излизам от къщи и да се срещам с хора. Ходих на психиатър и невролог. Предписа ми Деанксит. Като че ли с него се чувствам по-добре. Започнах и работа, което предполагам, че също ми се отразява положително. Притеснението ми е само да не привикна към деанксита и да не мога без него. Има ли такава опасност?

mimeto96 написа:

Innerlane написа:Депресията говори за проблем на централната нервна система, изтръпванията - за проблем на периферната. Аз бих отишла на преглед при невролог задължително. Шансът да мине без лекарства е малък, редно е навреме да се вземат мерки преди нещата да се задълбочат. На хората с депресия не просто "не им се ще" да си признаят, че имат проблем или да киснат по кабинети, на тях с времето започва да "не им се ще" дори да извършват нормални ежедневни дейности като това да излизат навън и да се виждат с приятели, че дори и ходенето до магазина им се вижда тегаво. Не чакайте. Не е до воля или липса на хоби.

Тези състояния, за които говорите, ги има и при мен. Наистина не ми се иска да излизам от къщи и да се срещам с хора. Ходих на психиатър и невролог. Предписа ми Деанксит. Като че ли с него се чувствам по-добре. Започнах и работа, което предполагам, че също ми се отразява положително. Притеснението ми е само да не привикна към деанксита и да не мога без него. Има ли такава опасност?

Лекарите и фармацевтите, с които съм говорил, твърдят, че зависимост към Деанксит не се развива. Наистина няма такова предупреждение и в листовката, но това не означава, че лекарството е безобидно. Всъщност такова нещо като "безобидно лекарство" няма.

И на мен така ми казаха - че към деанксита не се развивала зависимост, обаче много не им вярвам... помага ми без съмнение, но не искам да го пия дълго време.

Нещата вече трябва да приключват. Няма болест, няма и депресия. Крайно време беше!