Здравен форум на Framar.bg

Бих искал да попитам дали масажите и промяната на "работното място" ще помогнат за това "стягане на главата", погледнах една статия, която описва подобен на моя проблем: https://zdrave.frognews.bg/c_1/n_246/
Там където пише 1.Главоболие.
Понякога когато легна в някоя не особено удобна позиция, това стягане като че ли се увеличава, дори затова бях си правил снимка на вратните прешлени и ми казаха, че всичко е наред.

Всички съвети от посочената статия могат да подобряват състоянието Ви, ако не само ги прилагате в своето ежедневие, но и ги направите начин на живот.

Искам да попитам знаете ли телефона на Женет Петкова, клиничен и консултативен психолог в Стара Загора? Знам, че е психолог в болница Тракия и на атлетите от Берое, както имала частна практика.

phona написа:Искам да попитам знаете ли телефона на Женет Петкова, клиничен и консултативен психолог в Стара Загора? Знам, че е психолог в болница Тракия и на атлетите от Берое, както имала частна практика.

Телефон на въпросния специалист може да потърсите в Справочника на Фрамар, или като се свържете с колегите от раздел Справочник. Това е тема за онлайн консултация с конкретния психолог - Ели Ноева!

Здравейте доктор Ноева. Преди около два месеца се появи проблем, с който в момента се опитвам да се преборя-акне. Кара ме да се срамувам от външният си вид, не смея да гледам хората в очите, напоследък и не ми се излиза навън. Случи ми се два пъти непознати да ме спират и да ми дават съвети как да се справя с него...вероятно се досещате как се почувствах. Имам чувството, че хората се отвращават от мен (предполагам е само плод на развинтеното ми въображение). Непрекъснато се чудя как да скрия лицето си. Струва ми се, че всички ме гледат и коментират. Този кожен проблем пречи на нормалния ми живот. Той ме докарва до отчаяние.
(аз съм момиче, на 16 години)

Здравейте,
На 16 годишна възраст хормоналната система се пренастройва, за да подготви Вашия организъм за предстоящите житейски задачи - в личен и професионален план.
Появата на акне може да е част от този процес на съзряване.
Има значение и начинът на живот - хранене, употреба на цигари, алкохол, или медикаменти, липса на физическа активност и разходки на чист въздух, взаимоотношенията със значимите други, отношението и към самия себе си - приемане, одобрение, хигиена на тялото и ума...
Вашият личен лекар може да Ви предложи подходяща терапия, изследвания, насочване към други специалисти, включително и към психолог.
Засилете физическата си активност.

Ели Ноева.

Здравейте!Аз съм на 23 години и от година и половина страдам от паническо разстройство.Вероятно само човек,който го е изпитал може да разбере колко мъчително може да бъде особено за нас младите.В началото не можех да разбера какво въобще се случва с мен-защо имам странното чувство че не мога да преглъщам и се задавям,защо се чувствам разтревожена и се изпотявам без причина,защо имам лошото чувство,че ще припадна.Работата ми беше свързана с физическо натоварване,затова реших че много се преуморявам и трябва да я напусна.Мислех си,че всичко ще отшуми,но проблемите се задълбочаваха.Няколко пъти прибягвах до спешните кабинети.Слагаха ми натрий с бром и се успокоявах за момент,но след това всичко си продължаваше.Реших,че най-накрая трябва да потърся професионална помощ.Ходих при невролог,втори невролог,психиатър.Предписваха ми лекарства от рода на клонарекс,ксетанор,ксанакс-лекарства,които само при прочитане на листовката и всичките странични ефекти аз се страхувах да изпия.Посетих друг психиатър-психотерапевт,който ми предписа стимулотон като ме предупреди,че от това лекарство много ще ми се гади и първите 2 седмици ще премина през ада.Та аз вече бях в моя собствен ад.Проведох и терапия и не останах доволна.Скъсах рецептата и се отказах да я посещавам.Бях изпаднала в депресия и мислех,че за мен няма надежда да се оправя.Докато не открих друг невролог-много добър специалист и едновременно с това и прекрасен човек.Започнах терапия с деанксит и валевит и започнах да се чувствам много добре.Пих деанксита около 1 година с няколко прекъсвания.Донякъде се бях пристрастила към това хапче,мислех си че само когато съм го пила спокойно мога да изляза без да ми стане зле.Успях да го спра и само седмица след това адът се завърна с пълна сила.Започнах да не мога да стоя права,нямах никакво равновесие,залитах,едва се къпех сама,изгубих си апетита.Посетих отново лекаря ми и той ми предписа грандаксин(бензодиазепин).Само след 5 дни прием тревожността ми намаля,върна ми се апетита.Залитането и замайването продължаваха,имах странното усещане за нереалност пред очите ми,чувствах се като парцал,едва ставах от леглото.Така спрях и грандаксина.Минаха почти 2 месеца откакто спрях деанксита и 1 месец от грандаксина.Сега виждам света около мен по друг начин.Вечер често се чувствам неспокойна и не мога да се храня спокойно,защото пак имам неприятното чувство,че всичко ми засяда в гърлото,но това вече не ми се вижда нищо пред онзи ужас,който преживях след спиране на лекарствата.Можете ли да ми препоръчате нещо билково,което мога да вземам вечер при нужда?Какво мислите за традиционното мента глог и валериан?Твърдо съм решила,че повече няма да прибягвам към антидепресанти.Искам да посъветвам всички с подобни проблеми да не прекаляват с тях и все пак ако се наложи да ги приемат,то нека е за максимално кратко време.Не се предавайте и бъдете щастливи!Поздрави

Възможно ли е да имам болки на психическа основа. Оперирана съм от анален абсцес и вече 3 месеца имам болки. Правих аноскопия нищо не излезе. Невролог ми изписана бриека. Възможно ли е болките да са на психическа основа.

Здравейте Oiana
Възстановяването след операция зависи от различни фактори и може да продължи няколко месеца
Когато приемем заболяването си като част от ежедневието, от живота, тя не ни пречи да живеем нормално.
Не трябва тя да ръководи живота ни, а животът – болестта.
Ако се съобразяваме предимно с болестта, тя ще започне да доминира и да определя поведението ни в ежедневието – затова погледнете по-позитивно на здравословния си проблем, на живота като цяло и не се чувствайте като болен човек:
Не трябва през цялото време да стоите и да се самоанализирате къде ви боли.

Променете отношението си към храната и я приемете като лекарство.
Не се препоръчват всички трудносмилаеми храни, като боб, зеле, грах.
Млякото трябва да е с ниска масленост, сиренето да е обезсолено, да се консумира масло, а не маргарин.
Препоръчват се ръжен хляб, булгур, картофи.
От значение е да изключите от храната си всичко пържено, мазно, люто, кисело, прекалено солено, което дразни червата, плодове с малки семенца.
Приемайте храна с високо съдържание на баластни вещества и пийте много вода - по два литра вода на ден и повече зърнени храни(избягвайте сухите храни).

За да се изключат всякакви усложнения след абсцес по препоръка на лекар може да прилагате мазила с лечебни свойства, както и специални вани с лайка, смрадлика, калиев перманганат и др., правете редовно физически упражнения - подходящи са ненатоварващи упражнения, йога упражнения.
Витамин А и витамин Е спомагат за заздравяването на стените на кръвоносните съдове.
Избягвайте вдигането на тежки предмети.
Осигурявайте си достатъчна почивка.
Пушенето е противопоказно
За болките вземайте през устата болкоуспокояващи след консултиране с лекар.

Желая Ви успех!
Eли Ноева

Здравейте, д-р Ноева,

Обръщам се към Вас с молба за малко повече информация и съвет от Ваша страна.
Става въпрос за баща ми. Преди години дълго работеше за частник без да получава осигуровки, след което като стана на 45-50г. осъзна реално това и си даде сметка, че шанса да получи пенсия дори и социална клони към 0, тъй като трябва да чака да стане на възраст, която не се знае да ли ще я стигне. Вече близо 15 години (в момента той е на 62г.) от както той осъзна това, не работи. На времето правихме опити да му намерим работа, но той волно или не, правеше всичко възможно да го уволнят. В следствие на осъзнаването, че няма шанс да получи скоро пенсия, той се затвори в себе си, изпадна в депресия и започна да развива синдрома на Диоген. Заведохме го в психото, от където избяга на 10-тия ден, тъй като той самия не се има за болен. Мнението на докторите там беше, че е депресия 2-ра степен, каквото и да означава това, но така и нямаме диагноза. Всяка възможна институция не желае контакт с него. Случвало се е да го арестуват за няколко часа, след което той им заявява, че е луд и те го пускат, защото не им се занимава с него. Лошото е, че той се държи напълно неадекватно през повечето време, синдрома се е развил в огромни граници. Не изпитва никакъв срам за нищо и вече се чудя дали има изобщо останали емоции в него. Единствената емоция, която показва е гняв и агресия, ако случайно решим да изхвърлим нещо негово, което разбира се, както всичко негово, е непотребно. Не признава доктори и няма шанс да го заведа на психиатър отново. Опитах се да му говоря повече, за да осъзнае, че това неговото е просто страх и трябва да го преодолее, но той не желае да положи усилия в този посока, тъй като вероятно това е зоната му на комфорт в момента и в неговото съзнание, той не е болен.
Не знам до колко Вие ще можете да ми помогнете, но нямам към кого да се обърна за помощ, а и нямам възможност нито финансова, нито желание от негова страна да го заведа на психиатър. Искам да попитам, дали може да се повлияе положително ако разбере, че отивайки при психиатър и слагайки му диагноза въпросния синдром, ще има право на пенсия и това евентуално да го успокои и да спре с проблемните си действия или поне да ми кажете какво мога да предприема, за да нормализираме начина му на живот и вижданията му за света като цяло.