Здравен форум на Framar.bg

Наскоро четох една статия, според която близо 80% от българските лекари страдат от така наречения синдром на "изпепеляването". Той се характеризира с емоционално изтощение, деперсонализация, депресии и др. Той е състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадежност, развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора. На къде върви тази държава, щом дори хората, които трябва да ни лекуват, вече са болни?

hera_00 написа:Наскоро четох една статия, според която близо 80% от българските лекари страдат от така наречения синдром на "изпепеляването". Той се характеризира с емоционално изтощение, деперсонализация, депресии и др. Той е състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадежност, развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора. На къде върви тази държава, щом дори хората, които трябва да ни лекуват, вече са болни?

Сигурно никак не им е лесно на семейните лекари, но в крайна сметка те сами са си избрали тази професия и отговорностите свързани с нея.

Днешно време в България е трудно да бъдеш каквото и да е било. Това, което се случва със здравеопазването ни не може да бъде описано. Лекарите в България играят ролята на "буфер" между Здравната каса и пациентите. Резултатът - недоволни и не обслужени качествено пациенти, смачкано професионално и лично достойнство на лекарите.

Ами лекарите и те са хора. И тях ги тресат същите проблеми, кой повече, кой по-малко.

Не ви ли прави впечатление, че българина става като американеца с едничката разлика, че те изпляскват от нямане какво да правят а ние българите не издържаме вече на темпото да храниш семейство с мизерна заплата, да се стремиш да останеш на работното си място достатъчно дълго!

Съгласна съм с всички горни мнения, но според мен понякога нещата опират и до личностна организация на семейния лекар - не може да имаш хиляда пациента - в т.ч. деца и възрастни, а да имаш само една медицинска сестра... Получава се забавяне /и заради купчината документи, които трябва да се попълнят/, нервни чакащи пациенти, изнервен личен лекар...

Мисля, че всички страдаме от стрес, не само лекарите. Прекалено много ни е натоварено ежедневието - работа, деца, възрастни родители, допълнителна работа...Бягането по разните институции, когато се наложи е истинска игра на нерви и като дойде края на месеца и едвам свързваш вече двата края...Няма как да не страдаме от нерви.

Как няма да страдат от стрес като постоянно измислят нови глупости. Сега пък всички данни за изследвания и заболявания се вкарва в база данни, която ще бъде достъпна до всеки пациент.

radowen написа:Съгласна съм с всички горни мнения, но според мен понякога нещата опират и до личностна организация на семейния лекар - не може да имаш хиляда пациента - в т.ч. деца и възрастни, а да имаш само една медицинска сестра... Получава се забавяне /и заради купчината документи, които трябва да се попълнят/, нервни чакащи пациенти, изнервен личен лекар...

Да, защото системата е такава. Ако си запишеш час и го спазваш, няма да е така.Но всичко в България е опорочено.Бях на преглед при специалист.Влизам в кабинета и.....преходната врата към превързочна стая отворена и там лежи жена, придружена от съпруга си.В кабинета на леглото седнала друга жена, също придружена.Аз сядам на един стол встрани , мълча и чакам.Доктора гледаше документи на някой си пациент и даваше мнение на свой колега,който стоеше прав до него.В същото време се наложи да даде информация за друг пациент по телефона.Мед.сестра пишеше нещо на компютъра .В това време се почука на вратата и веднага влезе мъж,който от вратата започна на висок глас да ругае .Оказа се , че бил специалист от същата поликлиника...Отвън пред кабинета чакаха доста хора, вътре в кабинета .......Всеки един от нас има претенции за нещо, а в определена ситуация създаваме лошо впечатление с поведението си, но се възмущаваме от другите.Как няма да сме изнервени- пациенти и лекари...

Аз съм попадала и на много спокойни лекари, според мен е лошо,че не се вземат часове,защото така се получава едно жестоко чакане,което пречи на всички. И всеки ден като се появи един ,който има претенции и денят се разваля за всички