Здравен форум на Framar.bg

Винаги съм била много строга с дъщеря ми и ан 16 беше, когато ме излъга, че отива на лагер организиран от училището и беше с гаджеето си на морето. От тогава предпочитам да ми казва истината и да я пускам там, където иска, по-добре да знам горчивата истина, отколкото да съм излъгана.

Търсенеето на баланса при тийновете е много труден. Имаме една роднина на 15 години, ходи с 20 годишен младеж, ами не мога да го приема, на тази възраст- като на момчето, те имат едни такива нужди, които не мисля, че трябва да се осигуряват от 15 годишни.
Вече на 16-17 положението е малко по-различно.

Това ми се струва прекалено и не бих го позволила, мисля. След 18 - ок, ама докато е ученичка ми идва в повече.

Аз на 16-17 отидох с приятеля ми и с компания на море. Вярно, ставаше въпрос за един уикенд, ама все пак Вероятно, за родителят е много по-стряскащо това. За мен беше нещо нормално.

Никога не са ми позволявали да ходя с гадже на море. Чак като завърших средното си образование. Струва ми се, че така е нормално.

Предвид акселерацията при младите, вече не ме учудва и това. Те сегашните 16-годишни са като 18-20- годишните по мое време. Не че не треперя като всяка една майка, но...не мога да избягам от действителността.

Аз също съм ходила извън града с гадже, на тази възраст. Не знам, може би времената са се променили много и родителите трудно свикват с това.