Здравен форум на Framar.bg

rabotnata pchela написа:Страхотия е да си родител, въпреки че сега детето ми е на 6г отсега се притеснявам как ще се разберем като порасне. Старая се да съм готината майка - винаги го изслушвам какво иска да ми каже, приемам всичките му проблеми на сериозно - от спукания балон до нараненото пръстче и се отзовавам. За щастие, когато на мен нещо не ми харесва, лесно се разбираме - уж, докато след 2 часа се наложи да го повторя още веднъж и след 10-тия път спирам да бъде приятел оставам само в графа авторитетен родител и почвам да се карам.

И с мен така са се отнасяли винаги, затова и смятам, че на това му се казва златната среда, да успееш да намериш перфектния баланс между двете

Мисля, че се преминава през няколко фази - когато детето е мъничко, ти трябва да си родител, когато стане на 5-6 почваш да му бъдеш повече приятел и по-малко родител, покриваш нуждите му, но изграждаш вече духовната връзка между вас, докато на около 14 ставаш отново родител, ако искаш да успееш да спасиш детето си от външния свят, на около 17 почваш да преминаваш плавно в графа приятели и там оставаш за цял живот, ако успееш. Най-трудно е да успееш да балансираш в тийн годините да бъдеш авторитет, строг и да не губиш доверието, което си изграждал предишните 10 години.

Приятели, защото аз сега се разбирам добре с приятелите си, а не с родителите си, много строго държание и налагане на мнение не ме кефи