Страница 2 от 2

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 27 Сеп 2016, 15:56
от Mon_ton
Явно трябва постоянство и молене, гледане с добро око, а защо не пробваш да ѝ даваш някаква награда, ако ти помага добре с грижите за бебето, това ще я стимулира да бъде по-мила, макар и след като си я подкупила. :roll:

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 27 Сеп 2016, 23:01
от svilen69
Мнениеот Rali_hr » 27 Сеп 2016, 09:38

Не знам, аз съм прекарвала доста време в интернет и подобни ...

На колко години сте ? Трябва да се има в предвид, че малките деца са много чувствителни някой момчета дори са по чувствителни от момичетата, други пък не им се отразява толкова но дори и на тях ако няма ограничение ще привикнат и им остава за цял живот. Ние се принудихме да прекъсваме интернета през нощта като махаме модема и всички устройства на които има игрички и слава Богу подобри си успеха в училище и поведението. При нас беше явно т.к. беше отличен ученик а заради игричките стана разсеян, неадекватен и посредствен ученик. Но сте права че само с ограничения не се решава проблема, това е временно решение и детето трябва да се насочи към полезни интереси напр. четенето и играенето на шах променят коренно мисленето на детето то става съсредоточено, започва да анализира и да се задълбочава, докато играенето на компютърни игри прави мисленето импулсивно, повърхностно и като играе по дълго време заради умората почва да губи по лесно и това ги дразни много т.к. децата искат все да печелят. На тази възраст ( 11 г. ) трябва много да се чете на децата, ако имат възможност родителите или бабите и дядовците да им четат за да им вдъхнат любов към книгите и чететнето.

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2016, 08:56
от penny
В тази възраст ми прави впечатление, че много бързо от кротки деца се превръщат в гневни и силно дразнещи се от почти всичко. Трябва да им се намира нещо, с което да се занимават и да изкарват агресията си. Спортуването върши чудесно тази работа. Опасявам се, че при такава голяма разлика, каквато има между децата ви, занимаването с бебето може да натяга обстановката, нищо, че е момиче и би трябвало да й е интересно. Зависи и от самото дете, разбира се.

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 28 Сеп 2016, 10:25
от Elica
Ако от рано не спортуват, на 11 години чакайте да ги накарате да се занимават с нещо.. :) По-скоро ще мине тоя период, когато момичето си нагласи хормоните и аз мисля, че се дължи всичко на хормони.

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 29 Сеп 2016, 12:35
от dessiblond
Имах една съседка, чиято дъщеря беше на 12-13 години, когато се появи второто дете. Момичето много й помагаше и бързаше да се прибере при бебето. Те си знаят дали винаги и как е било вксъщи, но отстрани така изглеждаше :smile: .

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 15 Яну 2018, 13:38
от Monika_Spasova
така като гледам повечето ревнуват, има някои толкова разглезени, че не могат да приемат идеята за друго дете. Да не обиждам по-заможните родители, но тези деца са главно техни, те са свикнали да получават всичко, родителите им треперят отгоре и не им отказват нищо, при тях няма грам дисциплина и уважение към мама и тате. Как очаквате да приемат ново дете, което ще заеме цялото внимание?

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 16 Яну 2018, 11:07
от Kaya
Всичко това са периоди, с времето по-голямото дете свиква, в началото е трудно, особено, ако то се чувства захвърлено и притиснато - от градина, ясла, училище или нещо подобно. То не мисли, че и то е било толкова малко и е получавало същите грижи, то вижда, че в момента това малкото получава всичко, което то иска, стои си вкъщи, радват му се, не му се карат, а на голямото все се намира защо да му се вдигне валянка.

Re: Ревност от по-малкото дете..

МнениеПубликувано на: 19 Юни 2019, 09:33
от Niya
Аз съм по-малкото дете и още помня колко трудно ми беше. Все се съревновавах с брат ми, все се чувствах не достатъчно обичана, а сега, като върна лентата назад, нещата са били ок. Детето си е дете, вижда нещата различно. С времето обаче това отшумя и състезанието ми с него приключи. Станахме големи приятели.