Здравен форум на Framar.bg

Както знаете, моя син е на 14 години. Има си някои свои проблеми, но нещо, което не съм успяла да го науча през годините е на ред. Винаги хвърля, от няколко години има собствена стая, която до скоро аз почиствах. Но вече оставих отговорността по подреждането ѝ на него. По принцип нямам високи изисквания, само да изхвърля боклуците от стаята си, когато яде нещо да носи чинията в мивката и да я измива, и да си оправя леглото - поне, когато чака гости и 1 път седмично да пусне прахосмукачка. Не ми се струва на мен много работа, при положение, че няма никакви други задължения към дома ни.
Само че той никога не почиства, влизат хора у дома, а стаята му е като бункер, и страшно много се срамувам! Не знам дали другите родители на тийнейджъри имат такъв проблем, но ако е така и сте успели да се справите, помогнете и на мен! Умно дете, със своите хобита и занимания, а накрая най-сложното е да подреди 5 парцала!

Остави го на мира, той все ще се научи, през точно тези години е най-силно желанието за бунт. Може да се опиташ да искаш от него поне веднъж месечно да чистите заедно, а през другооо време сам да се оправя. А и не се притеснявай, като хване някоя мацка набързо ще се научи да й шета.

Остави го на мира, няма да започне да чисти, само защото ти го караш, все в един момент ще му стане непяритно, че покрай него е кочина и ще иска да се покаже в друга светлина.

Stark написа:Остави го на мира, няма да започне да чисти, само защото ти го караш, все в един момент ще му стане непяритно, че покрай него е кочина и ще иска да се покаже в друга светлина.

Точно и аз бях така като бях на неговите години.

Период е, затваряй му вратата да не гледаш какво е там и да не се дразниш. А може и да го орежеш от някое удоволствие, ако има много мръсни чинии при него, или ги трупа по масите и дори не ги прибира в мивката.

Кой не е минал през времето, когато сме се бунтували на всичко? оставете на мира детето, скоро ще го досрамее да му е мръсно, а ако не се научи, ще трябва вече тогава да се карате, на тази възраст не изисквайте много от него, а само да ви се доверява. С караници за една подредена къща, ще си вкарата автогол за нещо много по-сериозно, което не ви е споделил от яд.

vanusha, аз съм с дъщеря на тея години, познай за какво чистене става въпрос, по-зле е от момчетата!Не мога да я накарам да се изкъпе, а какво остава да почисти стаята си. Отделихме я в самостоятелна стая от брат й и настана хаос, вътре е кочина, висчко е разхвърлено, бельото й стои на купчини, идея нямаш за каква мизерия става въпрос. Няколко пъти правих забележки, повтарях, но без резултат. Накрая й казах, че като има желание да живее в тази кочина, нека го прави, но ако разхвърли стаите,които са наши, храни се там и не подреди, ще отнесе наказание. В стаята й не влизам по никакъв повод, казала съм й, че аз в тая кочина няма да стъпя. Общо взето сега се дебнем и двете, коя ще отстъпи.

Единственият, що годе работещ, начин, който съм намерила, е да оставя кочината, докато сама не усети, че вече не става работата. Преди постоянно чистех и подреждах след нея, но това определено дава обратния резултат и ги учи на лентяйство и готованщина. Когато видят, че чистотата зависи от тях, положението се подобрява.

Явно съм от късметлийките, чието дете по принцип не е много разхвърляно. Или аз не съм особена чистофайница, не знам. Не казвам, че всичко е изпънато по конец, но е в границите на търпимото, като за тийнейджър. Сама си чисти кошчето с боклуци, пуска прахосмукачка, оправя си леглото. Само с подреждането на бюрото е ад, там все трябва да се намеся - словесно или физически

Колкото повече ми мърнкаха нашите, толкова по-досадно ми беше да го правя и все търсех начин да не го правя. В момента, в който вдигнаха явно ръце, започнах да си чистя и подреждам. Мърморенето не води до нищо. Макар че не познавам родител, който да не мрънка