Здравен форум на Framar.bg

Замисляли ли сте се, че ние родителите често искаме от тийнейджърите да са такива и онакива, да са добри и тихи, внимателни и кротки, да не пушат, да не пият, да не излизат до късно навън. Но вчера прочетох една статия, която казваше какво искат тийнейджърите от своите родители. Само че децата, които питаха бяха далеч от България. Но същия въпрос стои и пред мен, дали ние като родители мислим какви ни искат децата ни и най-вече тийновете, които са в толкова трудна възраст?
Спомнете си вие, какво искахте от вашите родители когато бяхте на 12-17 години?

По спомени, това което ми е липсвало в моите родители е било изслушването. Да знам, че въпреки всичко, те ще разберат и ще изслушат защо съм постъпила по този начин. Нашите никога не са ме изслушвали, те направо режеха "наказан си". Не усещах обаче уважение и авторитет към тях, никакво, често правих напук.

мисля, че децата искат родител, който ги изслушва, който иска да разбере защо са постъпили по даден начин, който се интересува от техните болежки, могат спокойно да говорят с него за гаджета. Ако някой твърди, че трябва да сме родители а не приятели на децата си, то този някой губи връзката с децата си в тази деликатна възраст.

МНого е трудно с тийнейджър и с добро не става и с лошо не става, до този извод съм стигнала. Трябва само да лавираш според настроенията на подрастващия и да се опитваш да се нагодиш към него.

Надявам се да е такъв като мен - усмихнат, ведър, забавен. :) Винаги се бъзикам със сина ми, закачам се с него, говорим си като приятели, право и открито, а когато ме ядосва бързо сменям вида си и ставам сериозна. Той знае, че му позволявам доста, но искам отговорност от негова страна. Когато порасне, ако това не действа, ще търся друг начин да се разбираме. Но мисля, че и тийновете не знаят какво искат, за да могат да кажат какви родителите желаят.

Готин и отворен, да бъде като приятел на детето, а не като родител. Това искат, да имат и контрола и доверието от родителите си, но поднесено с финес и удоволствие.

Искам майка ми просто да ме разбира и да не ме изкарва виновна за всичко на този свят. Нищо друго. Да се опита да ми е приятел, не само родител.

Подозирам, че когато им отърва искат да е родителя-фантом, а когато имат от нещо - да е насреща.
Накратко - да е адекватен в присъствието си И по възможност, да не мрънка и мърмори. Това не знам как се постига, обаче

Клер написа:Подозирам, че когато им отърва искат да е родителя-фантом, а когато имат от нещо - да е насреща.
Накратко - да е адекватен в присъствието си И по възможност, да не мрънка и мърмори. Това не знам как се постига, обаче

Горе долу е така наистина, от позицията на тийнейджър го казвам А че се постига трудно го виждам и вкъщи, по нашите.

Вероятно искат спокоен, доверяващ им се и забавен родител. Поне аз много исках моите родители да са по-забавни, но уви - малко сухари си падаха. Обичаха ме, просто нямаха чувство за хумор