Здравен форум на Framar.bg

Никога не съм приемала боя за решение. Да, с разговори става по-бавно, по-трудно, но е по-смислено и работи в дългосрочен план. Боят само всява страх, но детето не разбира причината и не може да си коригира поведението.

Като го набиеш какво постигаш - детето се страхува от теб. Ама не разбира защо не бива нещо да се прави, не разбира последствията от действията си. Тоест, то може да спре да го прави само, защото се страхува да не бъде ударено. Според мен, от такъв начин на възпитание няма особени ползи, поне не в дългосрочен план.

Получавала съм някой и друг шамар. Не е въпроса само в усещането за болка, а в унижението и чувството, че си нехаресван. Затова и съм се зарекла никога да не посягам на моето дете, това не е начина.

Не съм родител и сигурно каквото и да кажа на този етап ще е просто хипотетично. Но не приемам и не ми допада идеята да си бия детето, което съм искала да имам и което съм родила. Смятам, че това е проява на безизходицата, в която изпадат родителите.