Здравен форум на Framar.bg

От ученическите не, но от студентските да. Редовно се чуваме и си организираме от време на време срещи.

Имам една приятелка, с която не живем в един град, но сме адски близки. Чуваме се абсолютно всеки ден, говорим си и в интернет. :) много добре се разбираме и знаем постоянно какво се случва с другата. Приятелки сме от толкова много години, че даже им загубих бройката, може би около 38. ;) Ежедневно чуване презцялото това време :)

Приятелствата са ценно нещо. Доказаните са най-ценни. Независимо от колко време са.

Ваня Стойчева написа:Имам една приятелка, с която не живем в един град, но сме адски близки. Чуваме се абсолютно всеки ден, говорим си и в интернет. :) много добре се разбираме и знаем постоянно какво се случва с другата. Приятелки сме от толкова много години, че даже им загубих бройката, може би около 38. ;) Ежедневно чуване презцялото това време :)

To ако се чуваш с някой то ефекта е в това, че се получава така, че се виждате едва ли не всеки ден ;) Но когато се загуби контакта, вече е трудно да се възстанови.

Най-неприятно е по рожденни дни като почнат да ти се обаждат такива стари приятели. Чувствате се неловко, защото и те и ти не искаш да се чувате, но само и само да се поздравят хората, а не са се сетили един път да се видят.

Ако се чувате по рождени дни и празници пак добре, повечето и тогава не се чуват. Във фейсбук я си се сетил кой кога има рожден ден, я не.

dejavu написа:Ако се чувате по рождени дни и празници пак добре, повечето и тогава не се чуват. Във фейсбук я си се сетил кой кога има рожден ден, я не.

Ми той е тоя, дето казва кой има и кой няма рожден ден, малко са тези, които се сещат. :) но и само по празници да се сетиш е малко .. тъжно е. :) останалите 364 дена да нямаш време за едно кафе с някой, но да имаш лицемерието да го поздравяваш или да му подаряваш нещо, просто е като замазване на очите "още сме приятели"...

За хора, които вече не живеят в един и същи град и даже в една държава, фейсбук е единственото средство за комуникация и поддържане на приятелството. Друг въпрос е това дали все още може да се нарече приятелство. Като не си близо до човека, не се виждате, не си помагате едно чуване дали може да се нарече приятелство?

irka написа:За хора, които вече не живеят в един и същи град и даже в една държава, фейсбук е единственото средство за комуникация и поддържане на приятелството. Друг въпрос е това дали все още може да се нарече приятелство. Като не си близо до човека, не се виждате, не си помагате едно чуване дали може да се нарече приятелство?

Помагането не е само да получиш нещо материално, или да ти бъде извършена някаква услуга, с това ли мериш приятелства ти? Имам приятелка, която никога не съм виждала, запознахме се по интернет преди повече от 10г. Разбираме се чудесно, говорим си ежедневно, пишем си, пращаме си подаръци по рожденни дни и чакаме с нетърпение възможността да се видим и да се запознаем на живо. Мисля, че ми е истински приятел, може да споделя с нея всичко, което ми тежи и да получа добър съвет.

Такива приятелства, особено, когато се пътува и по други краища на света вече, много трудно се заапзват, особено, ако са от началното училище,. но все пак много хора успяват да се справят и да запазят някое истинско приятелство, въпреки трудностите.