Здравен форум на Framar.bg

Дъщеря ми е на 14 и усещам, че пуши. Не съм й казала нищо, но започна да иска да й даваме джобните седмично, съгласихме се в началото на тази учебна година, уж да се научи да си прави сметката, аи е различно, някой път след училище, ходят децата да се разходят с приятелки.
Обаче надуших, че пуши, но не съм говорила с нея, не знам как да се държа.
Когаот бях тийнейджърка, много мразех когато почнат да ми обясняват за вредите от нещо, сякаш не ги знам и все пак вярвах, че не ме засяга.
Не искам да се отчуждаваме, и за това се опитвам да не правя от мухата слон, кой ли от нас не е пушил, като млад? Как обаче трябва да се държа, да й кажа ли, че знам или да се правя на ударена с мокър парцал?

Kremiliya написа:Дъщеря ми е на 14 и усещам, че пуши. Не съм й казала нищо, но започна да иска да й даваме джобните седмично, съгласихме се в началото на тази учебна година, уж да се научи да си прави сметката, аи е различно, някой път след училище, ходят децата да се разходят с приятелки.
Обаче надуших, че пуши, но не съм говорила с нея, не знам как да се държа.
Когаот бях тийнейджърка, много мразех когато почнат да ми обясняват за вредите от нещо, сякаш не ги знам и все пак вярвах, че не ме засяга.
Не искам да се отчуждаваме, и за това се опитвам да не правя от мухата слон, кой ли от нас не е пушил, като млад? Как обаче трябва да се държа, да й кажа ли, че знам или да се правя на ударена с мокър парцал?

аз не съм пушила. но по въпроса - кажи й че знаеш, но без да съдиш. Ако иска да пуши пред теб. След 3-4 цигара във времето като се поотпусне може лека полека да пускаш по някоя реплика между другото анти пушенето. Ама заподозре ли ти пъклените намерения - свършена си!

И аз пропуших на тази възраст и много ми беше смешно да се крия от майка ми, след 2 години разбрах, че е знаела през цялото време. Беше голяма глупост, по-добре й кажи, че знаеш и да не се притеснява, да пуши с теб. Напрежението й ще намалее със сигурност и туко виж се откаже от пушенето. Или ако ти пушиш, започни да спираш цигарите, почни да се оплакваш от разни болежки, но изчакай известно време, не почвай веднага.
Едно от първите грозни неща при пушачите са грозните зъби, използвай го, каква гнусна плака имат по тях, нарпаво изтръпвам като си спомня!

Моята майка още не знае, че пуша. Тя самата е страстен пушач и малко й се смесват миризмите. Но мисля да ги отказвам, че приятелят ми не може да ми плати цигарите, много ми е скъпа издръжката

Dipsy написа:Моята майка още не знае, че пуша. Тя самата е страстен пушач и малко й се смесват миризмите. Но мисля да ги отказвам, че приятелят ми не може да ми плати цигарите, много ми е скъпа издръжката

Това пък големи хора да се крият ми е чак смешно...

когато баща ми "надуши" че пиша ме дръпна в кухнята( далеч от мама). И ме информира, че няма да получавам пари за цигари. Трябвало да си ги изкарвам сама, щом ще ги харча за пиене и тютюн. Тъй като в моето семейство много се държеше на личната чест, след 2 месеца имах редовна (макар и гадна) работа димях свободно.
Като цяло поне ме научи на труд.

Според мен 14 години е рано за пушене, но предвид пубертета и бързото развитие на децата явно вече е нормална възраст. То и да му се говори, щом другите в компанията пушат е трудно да се отделиш. Наистина е сложно. Определено, когато започнат да си изкарват парите и да ценят труда, тогава малко повече осъзнават кое си струва и кое не.

sad написа:когато баща ми "надуши" че пиша ме дръпна в кухнята( далеч от мама). И ме информира, че няма да получавам пари за цигари. Трябвало да си ги изкарвам сама, щом ще ги харча за пиене и тютюн. Тъй като в моето семейство много се държеше на личната чест, след 2 месеца имах редовна (макар и гадна) работа димях свободно.
Като цяло поне ме научи на труд.

На това му се казва инат, в стила на филмите, в които особеното дете успява да си намери работа, само и само да натрие носа на другите и да им покаже, че вярва истински в правотата си!

Аз бих провела нормален разговор, за да питам дали наистина му харесва или го прави за да е по-атрактивно за останалите деца. След това вече бих му дала възможност, ако иска да пуши, но да знае, че по този начин си вреди изключително много, но не бих застанала срещу избора му и бих се разбрала с него, да пуши до 5 цигари на ден,например. :) Така хем се дава свобода, хем се налага някакъв контрол. Защото, ако му забраним да пуши, няма как да се залъгваме, че то ще ни послуша, всяка забрана се нарушава и това е нормално за растежа на децата.

Едно време при нас процедираха така- два шамара зад врата и да си знаем, че не е правилно. И после се крием и пушим. Имаше някои въученици, на които родителите им го приеха и им разрешиха. Поне те не се чудеха как да скрият цигарите си, за разлика от нас, дето се мъчихме да ги скрием къде ли не и само дето не се запалвахме, ако минеше някой възрастен познат на семейството. И за кво, бяхме си пак комини.