Здравен форум на Framar.bg

Много ми тежи и имам нужда да споделя. На 15 съм, имам добър успех в училище. Е, не съм пълна отличничка, но средния ми успех е Много добър. Имам приятели, не съм аутсайдер.
С майка ми обаче положението е съвсем различно. Колкото и да се опитвам да й обясня, че аз имам различна представа за нещата, които се случват, тя просто отказва да се опита дори да разбере. Гледа ме все едно аз нещо не съм наред. Не иска да приеме моята гледна точка, никога. И обикновено накрая опираме до разправия. Ужасно се чувствам. Те са разведени с баща ми, тя ми е най-близкия човек, или поне би трябвало да бъде...Имам съученички, които излизат с майките си на кафе, по магазините. Благородно им завиждам.
Предполагам, че й тежи че е сама и си го изкарва на мен, ама защо?! Аз вина нямам.

Напълно е възможно майка ти наистина да минава през труден период и самотата да я кара да се държи така. Преди така ли се е държала с теб?
Може би да поговориш и ти с нея, за това, което я притеснява. Да разбере, че си насреща. Това е приятелството и ти можеш да направиш първата крачка.
Хубаво е че тези ваши отношения те тревожат, значи те е грижа. Успех и помни, че най-вероятно това ще отмине!

Много неприятна ситуация. Има ли с кого да поговориш, освен тук? Може би училищен психолог?
Аз с майка ми съм в прекрасни отношения, не мога и да си представя да се държи така с мен. Не че никога не сме се карали, напротив даже. Но всичко е минавало и заминавало. Гръм и трясък, после - нищо
Гледай си училището, че то на този етап ти е много важно.

Не, преди не беше такава. Мисля че промяната настъпи след като се разведоха с баща ми. Когато излезе с приятелка, после е нов човек. Или по-точно каквато си беше преди. Затова си мисля, че има нужда от социален живот, вероятно и от мъж до себе си. Това не мога аз да променя обаче.

По думите ти усещам, че все в себе си търсиш вината. Разбери че не можеш да промениш всичко. Някои неща са извън нас. В случая майка ти е човекът, който трябва да се стегне и вземе в ръце. Но не се самообвинявай за положението, нито ще помогне, нито на теб ще се отрази добре.
Баща ти свестен ли е, поддържаш ли отношения с него? Ако да, можеш да поговориш и с него, той да удари едно рамо и да разговаря с майка ти.

Не обръщай внимание на другите. Някои имат повече от теб, други имат по-малко.
Съветът ми е да споделяш проблемите си с друг - някой близък роднина - баща, леля, братовчедка. Явно майка ти ще ти е майка, но не и приятел. Има такива по-студенокръвни хора.

Само не "залитай" да споделяш с приятелки. Първо че са на твоята възраст, тоест едва ли ще ти дадат особено адекватен и зрял съвет. Второ, може от чиста завист да те тласнат дори към по-лоши решения.
Мобилизирай се, явно си умно момиче. Намери опора във възрастен роднина, дори и да не живееш с него. Животът продължава, учи и се усмихвай. Сега е твоето време, то никога повече няма да се върне

Много неприятно. Аз имам щастието да съм в страхотни отношения с моята и не знам как бих се справила, ако сме "на нож". Явно преживява много тежко развода. Преди различна ли беше, беше ли мила и приветлива? Ако е била, то и сега има шанс да се върне към старото си аз. Опитвай да й покажеш колко държиш на нея, стига това да не де натоварва.
Дано е период и отмине.

Винаги съм се страхувала от нещо такова с дъщеря ми. Аз и майка ми бяхме в страхотни взаимоотношения. Надявам се да поддържам такива и с моето дете. Старая се да не се натрапвам и да не прекалявам с вмешателството. Макар да е трудно.