Ухапване от въшка
Публикувано на: 22 Апр 2012, 14:52Въшливостта предствалява присъстието на екзопаразити (въшки) по тялото на човека. Има няколко вида въшливост: главова (причинена от Pediculus capitis), срамна (причинена от Pediculus pubis) и дрешна (причинена от Pediculus vestimenti).
Главовата въшка се предава при тесен телесен контакт, предимно в детски заведения, в семейството, при войници и други. Женската въшка пробива кожата на скалпа с хоботчето си и смуче кръв един-два пъти дневно. Слюнчният и секрет отделя иритативно вещество, предизвикващо силен и неприятен сърбеж. Вечер тя снася яйца (гниди) в основата на косъма. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво залепват за косъма до момента на излюпването си. Поради постоянното разчесване на кожата на главата може да се насложи бактериална инфекция (да импетигинизира). Регионалните лимфни възли (зад ушите) са подути, а самата коса по тила е слепнала на снопове от слюнчения секрет и секрети. Следите от ухапване рядко се виждат, като малки зачервени точици по скалпа или врата.
Диагнозата се поставя при откриването на гниди в тилната област.
Лечението засяга цялото семейство и контактните. Едно от най-старите и изпитани рецепти е смесването на газ, маз и оцет в равно количество. С получената смес се намазва обилно главата, завива се с кърпа и се изчакват няколко часа. След махането на тюрбана, косата се разресва със ситен гребен, натопен в оцет (който разкъсва връзката между гнидата и косъма). Разбира се има и по-съвременни мазила против въшки.
Срамната въшка е най-малката от всичките. Тя може да паразитира в гениталната област, в подмишничната ямка, по миглите, веждите и гърдите. Предаването на половата въшка от човек на човек става при интимен контакт, при спане в общо легло или ползване на общо бельо. Симптоми за полова въшливост са силният сърбеж на засегнатият регион от тялото и появата на синкаво-червени петна по кожата на корема и бедрата. Лечението включва всички полови партньори и семейството, като се прилагат готови смеси по схема.
Дрешната въшка живее в гънките на дрехите, от където вечер се пренася на кожата за да смуче кръв. Тя се среща предимно при лица с ниска хигиена.Ухапванията по тялото са точковидни, зачервени и сърбящи.
Лечението включва санирането на кожата с антиспетични разтвори, изваряването и проветряването на всички дрехи и бельо.
Ухапването от дрешна въшка може да доведе до възникването на някои инфекциозни заболявания, на които те са преносители.
Петнистият тиф (typhus exanthematicus) е особено опасно трансмисивно заболяване, протичащо с тежък токсикоинфекциозен синдром, генерализиран роезолопетехиален обрив, треска, хепатослпеномагалия и увреждане на вътрешните органи. Среща се предимно в Африка и Латинска Америка. Причинителят на петнистия тиф (Rickettsia prowazekii) се намира във фекалиите на дрешната въшка, които човек втрива в кожата си при разчесване на ухапаните места. След проникването на рикетсиите през кожата в кръвта, те инвазират стените на малките кръвоносни съдове където се размножават и отделят токсини.
Клиничната изява започва остро, няколко часа до два дни след ухапването от дрешна въшка. Внезапно се повишава температурата до 29-40 градуса, с втрисане, главоболие, болка в кръста и крайниците, понякога и със загуба на съзнанието. След няколко дни се появява обрив по корема и гърдите, в началото- розеолен, по-късно- петехиален (изглежда като малки кръвоизливчета по кожата).
Диагнозата се поставя въз основата на епидемиологичните и клинични данни и изолирането на рикетсиите върху хранителни среди.
Лечението се провежда с антибиотици от групата на тетрациклините и макролидите.
Възвратният тиф (Typhus recurrentis) се причинява от Borrelia recurrentis. Заболяването е характерно за Азия, Африка, Централна и Южна Америка и рядко се среща у нас. Зарязяването става след размачкването на инфектирани дрешни въшки или дървеници, и последващото втриване на хемолимфата им в кожата.
След инкубационен период от 1-2седмици телесната температура рязко се повишава до 40 градуса. Засегнатият е силно отпаднал, с главоболие, ставни и мускулни болки, промяна в съзнанието, хепатоспленомегалия (уголемяване на слезката и черния дроб), пожълтяване на кожата, може да има и кървене от носа, ректума или хранопровода. След една седмица състоянието изведнъж се подобрява, но скоро (обикновенно на 8- 10 ден от началото) настъпва втори пристъп на заболяването.
Диагнозата се поставя след снемане на щателна епидемиологична анамнеза, въз основа на клиничната картина и откриването на борелиите в кръвта по време на треска.
Лечението е с тетрациклини.
Четете още по темата: Защита от насекоми
Главовата въшка се предава при тесен телесен контакт, предимно в детски заведения, в семейството, при войници и други. Женската въшка пробива кожата на скалпа с хоботчето си и смуче кръв един-два пъти дневно. Слюнчният и секрет отделя иритативно вещество, предизвикващо силен и неприятен сърбеж. Вечер тя снася яйца (гниди) в основата на косъма. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво залепват за косъма до момента на излюпването си. Поради постоянното разчесване на кожата на главата може да се насложи бактериална инфекция (да импетигинизира). Регионалните лимфни възли (зад ушите) са подути, а самата коса по тила е слепнала на снопове от слюнчения секрет и секрети. Следите от ухапване рядко се виждат, като малки зачервени точици по скалпа или врата.
Диагнозата се поставя при откриването на гниди в тилната област.
Лечението засяга цялото семейство и контактните. Едно от най-старите и изпитани рецепти е смесването на газ, маз и оцет в равно количество. С получената смес се намазва обилно главата, завива се с кърпа и се изчакват няколко часа. След махането на тюрбана, косата се разресва със ситен гребен, натопен в оцет (който разкъсва връзката между гнидата и косъма). Разбира се има и по-съвременни мазила против въшки.
- Glavova_vushka.jpg (8.81 KiB) Прегледано 8245 пъти
Срамната въшка е най-малката от всичките. Тя може да паразитира в гениталната област, в подмишничната ямка, по миглите, веждите и гърдите. Предаването на половата въшка от човек на човек става при интимен контакт, при спане в общо легло или ползване на общо бельо. Симптоми за полова въшливост са силният сърбеж на засегнатият регион от тялото и появата на синкаво-червени петна по кожата на корема и бедрата. Лечението включва всички полови партньори и семейството, като се прилагат готови смеси по схема.
- Sramna_vushka.jpg (13.07 KiB) Прегледано 8245 пъти
Дрешната въшка живее в гънките на дрехите, от където вечер се пренася на кожата за да смуче кръв. Тя се среща предимно при лица с ниска хигиена.Ухапванията по тялото са точковидни, зачервени и сърбящи.
Лечението включва санирането на кожата с антиспетични разтвори, изваряването и проветряването на всички дрехи и бельо.
- Dreshna_vushka.jpg (27.8 KiB) Прегледано 8245 пъти
Ухапването от дрешна въшка може да доведе до възникването на някои инфекциозни заболявания, на които те са преносители.
Петнистият тиф (typhus exanthematicus) е особено опасно трансмисивно заболяване, протичащо с тежък токсикоинфекциозен синдром, генерализиран роезолопетехиален обрив, треска, хепатослпеномагалия и увреждане на вътрешните органи. Среща се предимно в Африка и Латинска Америка. Причинителят на петнистия тиф (Rickettsia prowazekii) се намира във фекалиите на дрешната въшка, които човек втрива в кожата си при разчесване на ухапаните места. След проникването на рикетсиите през кожата в кръвта, те инвазират стените на малките кръвоносни съдове където се размножават и отделят токсини.
Клиничната изява започва остро, няколко часа до два дни след ухапването от дрешна въшка. Внезапно се повишава температурата до 29-40 градуса, с втрисане, главоболие, болка в кръста и крайниците, понякога и със загуба на съзнанието. След няколко дни се появява обрив по корема и гърдите, в началото- розеолен, по-късно- петехиален (изглежда като малки кръвоизливчета по кожата).
Диагнозата се поставя въз основата на епидемиологичните и клинични данни и изолирането на рикетсиите върху хранителни среди.
Лечението се провежда с антибиотици от групата на тетрациклините и макролидите.
Възвратният тиф (Typhus recurrentis) се причинява от Borrelia recurrentis. Заболяването е характерно за Азия, Африка, Централна и Южна Америка и рядко се среща у нас. Зарязяването става след размачкването на инфектирани дрешни въшки или дървеници, и последващото втриване на хемолимфата им в кожата.
След инкубационен период от 1-2седмици телесната температура рязко се повишава до 40 градуса. Засегнатият е силно отпаднал, с главоболие, ставни и мускулни болки, промяна в съзнанието, хепатоспленомегалия (уголемяване на слезката и черния дроб), пожълтяване на кожата, може да има и кървене от носа, ректума или хранопровода. След една седмица състоянието изведнъж се подобрява, но скоро (обикновенно на 8- 10 ден от началото) настъпва втори пристъп на заболяването.
Диагнозата се поставя след снемане на щателна епидемиологична анамнеза, въз основа на клиничната картина и откриването на борелиите в кръвта по време на треска.
Лечението е с тетрациклини.
Четете още по темата: Защита от насекоми
Но всъщност е полезна, колкото повече информация по-добре, нищо, че го заем, нека се повтаря 
)) Между другото когато бях дете -въшките по главата бяха напаст, особено на светли коси, като моята... сега гледам моето дете... няма вече въшки... странно... Едва ли е до хигиена само и едно време я поддържахме, може би всички химии в живота ни и боклуците, с които се храним ги умориха???