Здравен форум на Framar.bg

Напоследък все по-често забелязвам, че хората се отдръпват в крайности. На едните им е все тази какво се случва в държавата и политиката, къде отиват данъците им и т.н. - без никаква гражданска позиция, а другите - точно обратното - палят се, крайни са, мразят, а фактически всеки си стои зад компа и никой пръст не мърда, за да се случи нещо.

Наскоро чух, че са направили такава платформа, която да осведомява заинтересованите граждани какво се случва по отношение на разпределение на средства в общината и подобни, а и да запали с тази идея и други, които не смятат за необходимо да се държи сметка на управниците ни.

Смятате ли, че това би създало на хората гражданска позиция, би ги направило будни, защото държавата, все пак сме ние, нали?
А какво би ни накарало да я защитаваме според вас?

За съжаление, на нас и в г**ъ да ни бръкнат, пак ще стоим и ще си клепаме на парцали без изобщо да се замислим, така че.. нищо не може да ни събуди, ние не спим, ние сме в кома.

Lollipop написа:За съжаление, на нас и в г**ъ да ни бръкнат, пак ще стоим и ще си клепаме на парцали без изобщо да се замислим, така че.. нищо не може да ни събуди, ние не спим, ние сме в кома.

Много точно казано! Имаше един протести, в които хората не знаеха какво искаха, свалиха правителство, което преизбраха, ние не знаем какво искаме, но го искаме веднага да се случи и ако може само докато стоим вкъщи на компютъра.

Точно сме в кома, хората по света за колко по-малко протестират, ние се дигнем малко и те знаят, че всяко чудо за 3дни, обърнат ни внималние, колктоо да не е без хич и си продължаваме по стария начин.., не сме узрели още за протести и за гражданска позиция, може би младите наистина някой ден ще станат истински съвестни граждани..

Не всеки е готов да протестира, нито така го чувства. все пак със социалните мрежи имаме много по-голяма възможност да показваме своята позиция.

Аз обикновено много се паля, но гледам, че хората не се вълнуват за неща, които са пряко свързани с тях, дори и в работния им колектив, а какво остава да си търсят позициите на улицата. Всички сме много страхливи, това е истината. И накрая дори и тези, които са малко по-будни се отказват или отиват някъде на Запад, където могат да си разкрият потенциала.

Ние винаги сме на въпреки, в момента сме против политиците ни, против образованието в тази му форма, но някак сме обединени само за идеята "анти", не се появява нещото, което да ни обедини и да ни направи неразрушими спрямо това, което не ни устройва!

To Наистина винаги сме против всичко, но не сме и готови да се погрижим за каквотои да е било.

Защото ни е страх, нямаме никаква воля и гледаме как ще ни е най-леко, може и да не е най-доброто, но ще ни е най-спокойно, попаднали сме в чудна зона на комфорт!

Аз да си призная, не съм от хората, които биха протестирали, просто е нещо, което не знам.. не е моето нещо. Не знам дали това означава, че нямам позиция.