Здравен форум на Framar.bg

Моята история е много банална, но зная, че доста хора след подобно преживяване се чудят какво не е наред, затова пускам историята си на всеослушание!

Срещнах се с едно момиче, което от гимназия бяхме първи дружки. След тези 5 години, дойде време за студентство и си останахме до към третата година, все така близки. Чувахме се, прибирахме се в родния ни град по едно и също време, за да можем да излизаме заедно.

В един момент приятелството ни секна, обажданията, вижданията също. Скоро се засякохме без да искаме по улицата и решихме да излезем, както преди.
На пръв поглед нищо не се беше променило, пак си бяхме приятелки, но явно времето беше изваяло един по-строг и сдържан човек , а аз я чувствах толкова близка, все едно не сме се разделяли.
Тъжно се получиха нещата, не вярвах, че времето променя толкова хората, а дали променя всички хора или просто това е изключение? Имали ли сте случки, в които приятелите, макар и след много време, в което сте били разделени са си останали такива?

Мисля, че много зависи от начина на живот, който сте избрали да водите. Имах приятелка, която реши във втори курс, че иска да има дете и го имаше, но моите интереси са доста по-различни от това да създавам поколение и тогава, и в този момент, така че нормално да няма какво да си кажем, както когато сме били дружки! и вашето приятелство, предполагам се е стекло по сходен начин.

Наистина е много неприятно така, но нещата се променят и интересите, когато спрете да се виждате с някой. Но има и надежда, гледам и по себе си, имам приятелка, с която бяхме много близки, но последните 2-3 години почти не се виждахме и чувахме. До скоро, когато излезнахме и двете осъзнахме, че сме се променили и вече не сме онези безгрижни девойки, които си говориха с часове, но решихме, че няма да оставим нещата така, започнахме пак да се виждаме често и отново се разбираме толкова леко, както и преди

Не е лесно да останеш приятел с някой, когато се менят самите хора и интересите им.

Мисля, че връзката с тези хора е много важна и това, което се преживели преди заедно.

Не мисля, че приятелите се запазват, ако мине време, в което не се виждат изобщо.

Зависи най-вече от това как се стича живота им, дали върви в една посока и така, все едно си имаш гадже, само дето не спиш с него, същото е и с приятелите!

Slavena написа:Не мисля, че приятелите се запазват, ако мине време, в което не се виждат изобщо.

Не е така, има приятели за цял живот!

Зависи от хората и от приятелствата, някои се запазват, понякога се получава онова, за което пишат по книгите, да си мълчиш с някой и да ти е приятно, тоав си е то приятелството, за имам такива приятели.

dinkog написа:Зависи от хората и от приятелствата, някои се запазват, понякога се получава онова, за което пишат по книгите, да си мълчиш с някой и да ти е приятно, тоав си е то приятелството, за имам такива приятели.

Точно, аз имам много такива приятели! Въпреки че не се виждаме почти, не сме загубили връзката помежду си.