Здравен форум на Framar.bg

Забелязвам все повече хора, които когато виждат, че някои е щастлив омаловажават факта и това какво го прави щастлив, това май се казваше злоба.
Искрено ме натъжава това, затова исках да пусна тази тема с целта да разбера дали има все още хора, който чистосърдечно се радват на чуждото щастие, без капка завист!

Не съм сигурна, но много се надявам да има повече коментари в тази тема, тъй като всеки, който прочете заглавието със сигурност ще си отговори наум, важното за мен е да го заявим – да, умея да се радвам на чуждото щастие!

Вярвам, че са останали хора със сърца, а вие за какво последно се зарадвахте искрено?

Мисля, че всеки умее да се радва на чуждото щастие! Последното нещо, което ме разплака от щастие, когато моя приятелка ми каза, че е бременна, това до сега не съм го чувала лично от близък човек и истински ме развълнува и направи щастлива!

Мисля, че да, разбирам, че всеки би си го казал, но мисля, че наистина умея! Няма как да кажа друго!

Не мисля, че има хора, които да не умеят това, замислете се, кой не е щастлив да вижда майка си или баща си, брат, сестра, съпруг, дете щастливи това е заложено в нас, вярно е, че има и такива, които не го изразяват, но не мисля, че остават безразлични

Оскар Уайлд е казал: "Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му".
Той е познавал в детайли точно тези неприятни нюанси на човешкото съзнание, които дори в детските приказки биват осмивани и осъждани.
Всеки трябва да се радва на чуждото щастие, стига, разбира се, то да не се основава на нещастието на друг.

Аз лично да, но много от българите не. От там идват и много от проблемите ни!

chesnan написа:Аз лично да, но много от българите не. От там идват и много от проблемите ни!

Това до някъде е така, но по-скоро си мисля, че умеят това нещо, а всъщност не е така, самоосъзнаване му се казва, но българин - дали да ще разбере

Според мен всички показваме,че можем,но в действителност от вътре хич не ни е весело на душите. Това си е от завист, но какво да се прави,едни успяват-други не. Важното е да се борим за собственото си щастие.

Понякога, но ми се случва понякога да се чудя защо пък на някои хора от раз им се случва всичко, а аз сякаш все се мъча и мъча и нищо накрая, та в такъв случай не мога да се радвам искрено, колкото и да ми се иска.

Ако кажа, че подскачам от радост - ще излъжа. Радвам се само на най-близките си и наистина могат да ми напълнят сърцето с добри чувства, но по принцип не си падам много по радостите на чужд гръб, предпочитам си моите