Здравен форум на Framar.bg

По този въпрос - какви са проблемите на българските пенсионери, съм се питал доста отдавна. Всички си спомняме щастливите немци, също пенсионери, които идваха и продължават да идват по нашето Черноморие - с бели чорапки, сандалки и винаги усмихнати

Това винаги ми е било идеала за пенсионер или пък това и никога не съм възприемал това, което виждам, когато излизам от блока, пак пенсионери, но без капка живот.
Не смятам, че единственото, което може да ги направи щастливи е солидно увеличение на пенсиите. Смятам, че отново биха останали в същото състояние и биха се вайкали защо така Драган направил, а не онака.

Какво тогава липсва в съзнанието на българските пенсионери, за да изживяват старините си щастливи? Какви са проблемите им, за да не излизат с приятелите си от младини или да намерят свой приятелски кръг, който би им паснал по-добре Защо социалните контакти на българските пенсионери се свеждат до това да се обадят на децата и внуците си как смятате?

Имам примерите пред себе си, баща ми взима висока пенсия, понеже беше военен, но предпочита да не прави нищо по цял ден, пред това да излезе в парка или със стари приятели. Докато майка ми е по-различна, може и да свари някой казан с лютеница в апартамента, но пък след това ще излезе на кафенце, я с приятелка, я с мен.
Наистина много зависи от съзнанието и от това, до колко са податливи хората на промени, така че да възприемат дори и малка част от това, което виждат като начин на поведение от децата си. Е, българските пенсионери са податливи на всичко друго, но не и на това, което споменах, така излиза!

До някъде е така, но не може никой да отрече, че всеобщия проблем са пенсиите, докато не се реши той, трудно би се променило и съзнанието, все пак човек на първо място трябва да се почувства сигурен дали ще може да вечеря, преди да излезе на кафе с приятелки, нали

Нашите пенсионери са свикнали да живеят за хорското мнение, а това определено е напрягащо,но как да обясниш на някой,че така само и единствено напряга себе си. Разбира се финансовата част е много важна, все пак битието определя съзнанието, хората не могат да бъдат щастливи, докато се чудят от кое да се лишат, храната, лекарството или тока, и като сложим децата пръснати по света, те остават сами без радостта от това да бъдат със семействата си.

Проблем е, че им липсва и щастие. Всичко е пари бе хора, какво друго да ги тревожи? Не могат да си починат след като са работили цял живот, а продължават да теглят тревоги над главите си!

Те не се виждат с приятели, не се чуват с близките си, често са сами в града, в който живеят, щастието им е веднъж в годината, ако имат радостта да си видят семействата ;(

Според мен най-големият проблем са им болестите, лекарите не ги лекуват, оставят ги да страдат и положението накрая става супер сериозно!

И факта, че са сами по цял ден, роднините им често са или в други градове или извън страната, тягостното им настроение е още по-голямо.

Самотата е основен проблем на възрастните хора, няма с кого една дума да си кажат, близките им са далеч или не ги чуват достатъчно често. Тъжно е да си възрастен, особено в България.

Самотата това е проблема, че няма кой да сподели последните им години живот, биват оставени сами... а младите все по-рядко се сещат за възрастните си роднини..