Здравен форум на Framar.bg

Забелязвам от известно време странен парадокс, жени, които има или поне показват, че имат добро самочувствие, в същото време се оплакват какво не харесват в телата си и в начина, по който изглеждат.

Предполагам, че всички сте съгласни, че всичко си зависи само и единствено от нас, нали така? А дори и да не е така, когато знаем, че няма как да променим нещата, например на направим, по-тесни раменете си, просто е редно да се приемем такива, каквито сме и да обичаме тялото си!

Всъщност бях поведена по една статия, затова се сетих да пусна тема, за да разбера, колко от хората, в това малко общество, обичат наистина тялото си и го приемат такова, каквото е?

Добре, давам пример за себе си, последните месеци, качих няколко килограма и имам малък бюст, да, но ще отделя време за упражнения и ще се съобразя с храненето си, но няма да натъпча бюста си със силикон!
За такава обич към тялото иде реч, сещате ли се? Дадох примера, тъй като доста от жените, според мен, имат грешна представа за това какво е да обичаш истински тялото си и да се приемаш такъв какъвто си!

А как стоят при вас нещата? Приемате ли се, а ако смятате, че сте приели начина, по който изглеждате, обичате ли истински своето тяло, без да го наказвате, заради това, че сте с широк ханш, например?

За мен самочувствието не се гради единствено на начина, по който изглеждаш. Аз не мога да кажа, че харесвам и обичам тялото си, тъй като просто не е така, има много неща, които не харесвам в себе си, но и не мога да променя, колкото и да се старая, е, само чичко доктор може, но не смятам, че трябва да ставаме маниаци на тази тема, но при всички случаи бих си направила по-красив нос!

Харесвам тялото си, разбира се и аз като всички хора намирам недостатъци, но те не са нещото, което ме правят грозна, по-скоро ме правят човек, не кукла. Иначе все още ми е трудно да свикна с промените, които претърпя тялото ми след раждането, не смятам, че е някакъв героизъм, но се стряскам като ме подпре някоя сланинка, опитвайки се да правя упражнения не съм свикнала с тези си габарити

Е и това е така, но трябва да бъдем критични все пак и да се опитваме да се усъвършенстваме

Ако не го приемаме, трябва да се стараем да постигнем начина, който бихме харесали. Т.е. тогава вече наистина можем да говорим за харесване на определен начин на живот и визия

Разбира се, че го обичам, затова не го приемам такова, каквото е в момента

Lollipop написа:Разбира се, че го обичам, затова не го приемам такова, каквото е в момента

И аз мисля, че това е основната причина, поради която се стремим да го променим

Хохохо, да особено съм пристрастен към бирения си корем!

Разбира се, че го обичам и харесвам как изглеждам. Правя си постоянно разкрасителни процедури, ходя на фитнес всеки ден и се чувствам и изглеждам много добре.

Не мога да кажа, че съм много, много недоволна! Но не ми се получава толкова лесно да си призная честно да поддържам мечтана си визия и това е