Здравен форум на Framar.bg

Аз и все още живея с баща ми, т.е. ние се преместихме при него в голям апартамент, който ние поддържаме, сега ще ремонтираме и ще остаряваме в него. Приемам, че живеем самостоятелно, защото ние се грижим за дома, дори и за изхранването на него... :D Но да живея като паразит, и да ме хранят, не е за мен.

Ако се дават пари вкъщи да се грижиш за родителите си т.н. може, ама да седиш на 30 години да бозаеш още като бебе, да не знаеш как се плаща сметка за ток е малоумно и както каза някой по-горе направо си е провал и за детето и за родителя.

Не може да видим само другите, всеки гледа на него да му е добре, на някои им е добре родителите им да плащат всичко а те да си живеят там. Дори не го приемат като неправилно или че е паразитно.

Аз все още живея с родителите си. Живеем извън града в едно прекрасно село,имаме голяма къща и живеем там майка ми баща ми, моето семейство - мъж и две момиченца. Подкрепяме се и си помагаме, заедно се грижим за градината. Мисля, че се справяме страхотно и имаме уважението си. Всеки пазарува и носи за вкъщи, но ние не купуваме много неща от магазина, храним се главно с неща излезли от нашата градина. Когато някой купи нещо, той го прави за всички без да мисли за това, дали ощетява или награждава някой под някаква форма.

Трябва да се направи разлика, когато става въпрос за гояло семейство според мен, хванало живота в ръцете си и все пак под един покрив с родителите. Притеснителното е, когато големи хора, продължават да живеят живот на тийнейджъри, да разчитат на родителите си за голяма част от придобивките си, за храната си, за топлото и т.н.

Да, то това е проблемът, а не, че някой физически е у дома си, ако няма възможност да е другаде. Но да се гледат от родитлеите, да лежат на техния гръб е смешно и грозно дори. Може да се развие отговорност и без да живееш самостоятелно!

и аз го приемам, когато съжителството е пълноценно, но много хора прекаляват с това, че родителите им имат някакви възможности, или никакви и им се натрисат, докато станат семейни ... а това може и на 40 да стане!

Да, пълноправно да живееш там, пак е простимо, но аз не се сещам за много такива, всички разчитат на родителите си за храна, за сметки и дори не го отразяват като нещо необичайно, а за тях е напълно в реда на нещата.

Това го разбирам, и аз живея така, е само че аз издържам родителя си с който живея- аз купувам храната, аз плащам сметките. Пари за това не получавам, та си представям да имам едно 30 годишно и него да го гледам. Това е провал на родителите, да продължават да хрантутят децата си, провал! Моето дете от сега расте с мисълта, че когато порасне не трябва да живее с нас. Обичам го много, много съм привързана към него, но искам да се научи как се живее тоя живот, а той не се живее, като тати носи, мама меси!

много е важно обаче да се спомене, че живеенето под наем, където родителите плащат наема и сметките пак не е точно казано живеене самостоятелно..
Разбир асе, ако младия човек има нужда от помощ един - два месеца - добре, но ако не е така, то трябва да се обърне огромни внимание на начина на живеене и начина на препитание. Ако парите не стигат, не трябва да се търси мама и тате, а да се помисли добре как да се промени това положение.