Здравен форум на Framar.bg

Предпочитам да се запознавам с жени, отколкото с мъже, но като цяло - да :) харесва ми да разширявам кръга на приятелите и познатите си. Ако сме с близки интереси, лесно се създава химия.

Обожавам, толкова много нови приятели намирам по такъв начин, не си представям как ще ограничавам вижданията и срещите си, само защото ме е срам или ми е досадно да говоря с непознати. А точно по този начин се намират новите хора, които да бъдат част от живота ти!

Предишната ми работа беше свързана с много срещи с нови и непознати хора и това си е голямо предизвикателство. Защото всеки е различен, с всеки един трябва да оцелиш подхода, но пък беше много интересно и зареждащо. Има хора, които ти оставят неприятно усещане и преживяване, но винаги помня само хубавите и интересните.

Мога да кажа, че ми харесва, особено, ако тея хора си струват и накрая остана с добро усещане за тях. :) Но рядко се случва,в повечето случаи не ми харесват ии има защо. Разочароващо е когато попаднеш на някой кофти човек. По принцип съм усмихната и рядко се ядосвам, но направя ли го е качествено, и се дразня, когато някой се възползва максимално от добрината ми, а такива обикновено са новите ми познати.

С годините човек се научава да пресява и като се запознае с нови хора бързо се ориентира кой какъв е. Това му е хубавото на навлизането в годинки . Сега се запознават най-често в интернет, голяма тръпка им е на някои. Аз не виждам нищо привлекателно в този начин.

julianne написа:С годините човек се научава да пресява и като се запознае с нови хора бързо се ориентира кой какъв е. Това му е хубавото на навлизането в годинки . Сега се запознават най-често в интернет, голяма тръпка им е на някои. Аз не виждам нищо привлекателно в този начин.

В това няма нищо лошо и е съвсем нормално. Как може да се запознаеш с някой от другия край на света, или на държавата, ако очакваш само случайни срещи. Не стойте в миналото, настоящето не е чак толкова лошо, не може да се отрича всичко, само защото на нас не ни харесва.

По-скоро се притеснявам да не ме харесат и затова избягвам да се запознавам с нови хора, предпочитам да не го правя изобщо. Не изглеждам добре и това ме смущава, не обичам да говоря с непознати.

Какво казах и в друга тема, много се срамувам от хората, дали ще ме харесат или няма да ме намерят за натрапница. Всеки обича да има близки, с които се чувства добре и някак си бързо и естествно да се впише в такъв колектив, но не винаги става май..

Обикновено с мен се запознават, а не аз . Аз не изпитвам голяма нужда да се запознавам.

Дали ми харесва или не, не мога да кажа конкретно. По-скоро не ми пречи, но не е и някаква цел, която издирвам как да направя нарочно. Не ми е трудно да завързвам разговори, не се притеснявам и изобщо, спокойно си комуникираме.