Здравен форум на Framar.bg

Тези дни като гледам брат ми се зароди въпроса в мен, дали детството дава отражение на живота в бъдеще. Как това, което ни се е случило като деца предопределя неща, които биха ни се случили и като пораснали. Дали влияе толкова много на характера наистина, дали променя човека, или всичко се израства, както обичат да казват нашите баби. Аз освен за неща, които съм придобила като страхове - страх от гъски се сещам, друго което да ми е оказало влияние от детството не мога да уловя.
Мислите ли обаче, че в действителност предопределя и какво според вас може да е едно поне от нещата, които са дали отражение във вашия живот? Толкова ли важно детството? Дали ако някой е имал тежко детство, това гарантира, че той ще порасне побойник и насилник??

Разбира се, че е от значение, ако си растяла в агресивна среда се учиш и знаеш, че това е начина на решаване на проблемите, ако си била с добри и спокойни родители знаеш, че можеш да разчиташ на тях и на себе си да постъпваш спокойно и разумно. Децата попиват, както и сама си каза,а от нас зависи какво ще попият. Някои вредни навици също мисля, че се придобиват.

Да, убедена съм дори. За себе си мога да кажа, че винаги съм била с проблеми с килограмите, винаги са ми казвали, че съм дебела, че съм бавна, винаги бях вратаря, когато играехме футбол, накрая и родителите ми ми казаха 'дебела си спри да ядеш', сега 20 години по-късно чувам същото ивсе още съм в омагьосания кръг от тогава.
Никога не съм виждала дома си изчистен, подреден, никога не съм виждала майка ми да приготви нещо за хапване за всички, тя вечно беше на работа, за което съм й благодарна, грижеше се финансово добре са нас, но нямахме никаква близост. Сега аз се опитвам всячекси да компенсирам това с моето дете и да имаме силна връзка... :) може би не всеки път лошото ни кара да постъпваме лошо.

О, да разбира се, че дава отражение и е много зависимо. Хората изследват тази зависимост от години и все намират причини да докажат, че детството ни е основополагащо и показващо много за бъдещето ни. Затова и в едно семейство най-често хората растат по подобие един на друг, не променят много начина си на живот и на образование да речем, не са готови да напуснат семейния си дом, защото те така са научени от малки. Детството е много, много важно.

И аз вярвам, че има и то много голямо значение, това какво са ни казвали родителите ни, как са се грижили за нас, всичко това определя и нашето бъдеще. Та, дори и навици и начин на живот, и разбирания за света, характер..

Много ясно, ако от малък си бил подкрепян и си получавал внимание, реална оценка, мотивация, любов, като голям си сигурен и тези неща спокойно можеш да ги дадеш на околните, дори.

Всички психолози са го казали това нещо, че да отражение и то не малко. Всичко, което се случва като деца се показв аи като порасне. Дали ще е добър родител детето ви, дали ще е търпеливо, дали ще се отнася добре със своите деца, това са все неща, които ще прави благодарение на вас и на вашия пример.

Наистина психолозите са го казали много точно, така е.

Някои негативни неща, дали могат да доведат до позитиви в бъдеще?? Например, ако си бил беден, или родителите ти са се карали много и са се били, ти да се превърнеш в много мил и кротък, добре образован и добре платен човек? Или това е само за пред филмите, а всъщност се взема само примера в реалния живот..

Elica написа:Някои негативни неща, дали могат да доведат до позитиви в бъдеще?? Например, ако си бил беден, или родителите ти са се карали много и са се били, ти да се превърнеш в много мил и кротък, добре образован и добре платен човек? Или това е само за пред филмите, а всъщност се взема само примера в реалния живот..

Да, защо да не? може да се мотивираш да бъдеш по-добър от тях, но в повечето случаи примерът, който вземаш от родителите се застъпва в теб и остава занапред.. дори и подсъзнателно.