Здравен форум на Framar.bg

Всичко, което ни се случва като деца си го носим цял живот, дори и подсъзнателно дава отражение. затова и трябва дасме толкова внимателни към децата си и да сме наясно какво им причиняваме. Добре е на децата да не им пука,но други има по-чувствителни, които се влияят о тмного неща и с тях трябва още по-голямо внимание.

много следи си носим от детството така е, дали ще са най-малките неща, като някой друг навик, свързан с хигиената, с храненето, с какво ли не. Всичко това се носи и занапред и то става част от живота ни и трудно може да се промени.

Ниаситна дава отражение не за едно и за две неща и то за съвсем обикновени неща, както каза и Калина. Аз се борих 10 години с навиците си изградени като дете отностно храненето, защото никой не желаеше да ме подкрепи в тази ми битка.

Все пак като деца, съзнателно или не, започваме да възприемаме света, учим се на това, кое е добро и правилно, вземаме несъзнателно примера от нашите родители и ставаме като тях,д ори и да не искаме. Затова трябва много да се внимава какви примери се дават на едно дете, за да може да израстне с добри навици. Отделно е и отношението, коегто може да спомогне за добро самочувствие или да се окаже потиснато и несигурно, после това остава за цял живот.

Много хора ми се случва да кажат, че имат някакви проблеми в момента в характера си, които са в резултат на проблеми в детството. Със сигурност това, което ни се е случвало преди все още дава отражение на това, което ни се случва и днес.

Умните глави отдавна са намерили зависимост между детството и сегашните решения, които взимаме, грешките, които правим, дори партньорите, които си намираме. затова трябва да сме в нимателни какво причиняваме на децата си, за дане се окажат някакви сбъркани възрастни.

Със сигурност дава отражение, затова е много важно да внимаваме какво причиняваме на децата си, особено като минат една определена възраст и започнат да си спомнят разни неща.

Да, особено за асигурността и самочувствието, което може да иаме, а и не само, дали ще сме успешни, живота ни като деца е много важен за бъдещето, и трудно може да се промени нещо, което ни е повлияло от преди 20 години

Абсолютно дава отражение. Представите ни за нормални семейни отношения, за правилно и грешно, навиците за в бъдеще, ужасно много неща зависят от това как е протекло детството.
Аз лично имах относително спокойно детство, като изключим това че майка ми ме беше превърнала в свой личен "проект". Може би защото си нямаше друга работа. Да, вкъщи беше чисто, подредено и винаги имаше сготвено, но когато някой ти виси на главата 24/7 и очаква да учиш денонощно, да имаш само шестици, да нямаш и минута самостоятелност без надзор и отчет, да ти се следи телефона и да ти се четат всички чатове на компютъра, "за твое добро", просто е побъркващо. С огромна радост и нетърпение се изнесох на 18 и от тогава ми е повече от добре, при все че обичам родителите си. От тогава обаче реагирам много лошо на всеки опит да ми се държи сметка и да ми се навлиза в личното пространство. Някак си ми се струва, че в любовта трябва да има повече доверие и уважение.

тоав всичко звучи ужасно , но пък е хубаво и родителите да показват заинтересованост. моята майка по едно време с едържеше с мен като с равна, б еше много неприятно и обръкващо!