Здравен форум на Framar.bg

Не , сякаш ми се вижда твърде егоистично, но може би не го разбирам аз правилно. Не успявам да се накарам да не ми пука, но често би ми било от полза. Имам един колега, който в прав текст казва винаги това, което н ему харесва. Шефа много го харесва, явно му е приятна прямостта и честността, аз не мога да кажа и една дума, връзва ми се езика и това е.

Това е много трудно - да не ти пука. Притесняваме се от толкова много и различни неща, че не знам от кое по-напред да спрем да се притесняваме. Винаги се чувстваме длъжни да накараме другия да се чувства добре и да не го накърняваме. Затова и ни пука толкова много.

С годините почнах малко повече да се замислям за мнението на другите и за техните чувства, ела да видиш като тийнейджър колко не ми дремеше. Не вреди обаче малко да не ти пука.. правиш си каквото прецениш като мислиш на първо място за себе си.

Абсурд, винаги се връзвам така бързо и така лесно, че не мога да търпя. После винаги си казвам, че е трябвало да не обръщам внимание, но все търся някаква справедливост.

Такава висша форма на непукизъм дали не означава някакъв психически проблем? надали някой може да се абстрахира - да не реагира окей, но не вярвам и да не се притеснява поне малко и да не се връзва на историите на хората.

оооо, хич не ми дреме на шапката. толкова съм заспала в по-голямата част от времето че дори няма да ми направи впечатление нещо което този до мен ще вбеси до краен предел

Аз пък много се връзвам, чак ме хваща яд, ама какво да се прави! Омръзнало ми е да се хващам толкова много..

На думи си свиркам, но отвътре нерядко ми гори и съм бясна! Но се опитвам да се науча да си държа езика зад зъбите и да не съм на всяка манджа мирудия, че това напряга само и единствено мен.

Абе всеки път ми пука и паля. После си викам: Защо тез нерви? Сега за някои неща много се впрягам, за други гледам да миинават метър. Най-много се дразня на всичко преди цикъл. Дори понякога си мисля: Реално ли виждам нещата преди цикъл или наистина мн се нервя за глупости в този период?" И така до днес :) Още не съм си отговорила

Имам чувството че с годините все по-малко се справям с това. Преди бях по-голям непукист. Сега се хващам за дробелии, не ми се мисли като остарея как ще съм