Здравен форум на Framar.bg

Прощавате ли лесно? Казват, че прошката е най-висшото чувство, което може да имаш и да дадеш на някой друг. Само че дали вие бихте простили лесно или и на вас ще ви е трудно да се справите с прошката? Аз обикновено прощавам бързо, освен , ако не се засегна много. За мен сърдене и драми - няма, но обидя ли се, не прощавам никога. За някой може да е нещо малко, когато ми е казал това, което да ме обиди, но за мен може да е много повече. И след това не се прекланям изобщо. Сега попаднах в такава ситуация с много близък приятел, но вече от месеци не сме се чували, дори не знам, дали знае, че съм обидена. Вчера ме потърси да се видим, съгласих се, но не бях особено въодушевена от срещата.

Зависи от грешката, която е допуснал другия. Не казвам, че аз съм безгрешна, но съм страшно внимателна да не обидя някой напразно, или пък да не направя някоя глупост, затова и неща, които съм сигурна, че аз не бих направила, не ги и прощавам или поне не лесно.
И не молбите са това, което ще ме накара да променя решението си, колкото , когато усетя, че този човек наистина вече съжалява за грешката си и го покаже. Защото може да се каже, че съм простила, но ако го напомням редовно, значи не е станало.

Жените все много трудно прощавате. На мен ми стига да видя, че тоя човек наистина се разкайва, а това си личи и без да го въртиш на шиш. Като се извини няколко пъти и видя, че повече не допуска същата грешка, значи проблем за мен няма.

Прощавам лесно, ако е за първия път, но втори път не се хабя, без значение какво е. Злопаметна съм и това е, веднага ми се връща лентата, ако някой ме ядоса за втори път. Прощавам лесно на хора, които не ме интересуват.

Аз също прощавам лесно, не мога да се сърдя, изслушвам човека, с който съм имала проблем и говорим, изясняваме ситуацията. Разбира се, тук не говорим за изневери и измами, а за грешки.

Не мога да кажа, че се изисква твърде много, прощавам лесно и винаги забравям. Не мога да се сърдя на хората, никой не ми е направил нещо непоправимо. Всичко мога да простя, стига този човек да иска прошка, аз не бих тръгнала да му казвам "простила съм ти". Но след като някой поиска от мен, никога не бих могла да откажа, макар че винаги остават развалени и непоправими връзките след поискана прошка, дори и след дадена.

предаде ли ме някой никога не му прощавам нищо, няма какво да направи,за да му простя.

Зависи какво е направила човека, който иска прошка. Някои неща са непростими, аз не бих моглад простя, ако приятелят ми да речем е спал с най-добрата ми приятелка. Това е първото, за което се сещам. Иначе ако нещо е простимо, не му отдавам голямо внимание и не отлагам излишно прошката, само, за да се направя на интересна.

Прощавам само това, което знам, че и аз бих направил, но ако е от нещата, които никога не бих направил, не ги прощавам. Ще ме извиняват. Имах едни приятел се надруса като свиня на сватбата на брат ми.... ами не, не му простих, въпреки безбройните извинения.

Аз съм лесен, малко бира и едно мезе и да седнем да се разберем като хората и веднага прощавам. Не мога да ги мъча тея хора да се борят за прошката ми. Повечето, от които бих се засегнал, са супер свестни хора, които знам, че са сгрешили. Разбира се, не бих простил на някой приятел, ако случайно е минал покрай нас и е тествал леглото с жена ми.