Здравен форум на Framar.bg

Успявате ли да приемете хората такива, каквито са, или се опитвате да ги промените? Скоро се запознах с една жена, която я виждам, че всячески влияе на хората около нея и се опитва да ги промени, да мислят и да се държат по определен начин. Опитва и с мен, но самия факт, че не се виждаме достатъчно често, явно помага, защото усещам когато се опитава дами повлияе. Тя го прави наистина много тактично и дали го прави нарочно или подсъзнателно, не мога да кажа. Сигурна съм, че мъжът й е кротък като агънце и слуша всяка една нейна дума.
Но няма как да не ви попитам, дали вие се опитвате да промените хората около себе си? Особено жените, променяте ли мъжа? Нали това ни е запазена макра, да искаме да го подобрим.. и после да се оплачем, че не е същия, както е преди..

Понякога се усещам, че го правя, но се опитвам да се спра навреме. Може би подсъзнателно искаме да променим това, което не ни харесва чак толкова, но за мен не е правилно. Предпочитам да дам неискан съвет, за държанието и действията на някой, отколкото да го насилвам да се променя. Ако не мога да приема някой такъв, какъвто е, гледам да си намеря друг, който да приема.

Не ми е важно да променям хората и не го правя, все пак всеки трябва да е такъв, какъвто е, защото това е същността му. Ако той самия иска да се промени е друго. Не насилвам никаква промяна в никой. И да, присъщо е на жените да искат да прпоменат мъжа си и често чуваме за мъжа "както го научиш", но за мен и това не е правилно, не бива да се учи, защо и те нас не ни учат, ние дали бихме били доволни тогава?

Аз съм от тези, които приемат - ако искам, и не променят. Не искам мен да ме променя никой, така че и аз не променям никой. Имам приятелки, които са ангажирали години от живота си в това да проектират мъжа си да ги слуша и да изпълнява техните искания.. И те не знаят що.

Аз го правя и не се спирам. Винаги се опитвам да променя хората, не го намирам за грешка, след като виждам, че действията им са неадекватни ги уча как да постъпват добре. От тях зависи дали ще го приемат или не.

Вече не. Обречена битка е тази :)
Имаше време, когато обяснявах много, стараех се да повлияя на хората, които според мен постъпваха неправилно или (пак според мен) бяха на грешен път...
Сега приемам, че всеки има право да бъде какъвто е и промяната се случва само ако се случат две неща:
1. Човекът има вътрешна, понякога дори неосъзната, потребност от нея.
2. Дошло е времето за тази промяна.
Не се ли случат тези две простички неща, всичко е думи, емоции, нерви на вятъра. Плюс евентуално влошаване на отношенията с човека, който се подложили на промяна :)

Нека всеки прави промяна, която чувства. Съгласна съм с Юнона. Не обичам насилствената такава, било то и приложена върху мъжа и превъзпитанието му. Всеки има характер, глава на раменете си, нека избираме умно. И ние и те.

Опитвам се, и усещам, че и мен се опитват да ме променят. Нищо от това не ми харесва, но мисля, че се случва несъзнателно и малко по малко всекипроменя човека до себе си, близките си и самия себе си, дори и без да усети.

Ако ние искаме, няой нас да промени, редно е и ние да го правим с другите, иначе ще е странно, не мислите ли?

Какво са ми направили, че да ги променям :) Всеки си решава какъв иска да бъде и се стреми да бъде това, което иска. Не може някой да дойде и да почне да променя. Малко неща могат да се изменят от само себе си, но да се налага аз съм против.