Здравен форум на Framar.bg

Мисля че хората се променят при всеки вид общуване. Самоактуализация един вид. Поради това се опитвамд а ограничавам общуването с неприятни хора до културно държание и ненавлизане в лични неща (белким намаля влиянието).
относно жените променящи мъжете - мъже не променям, но се опитвам да променя отношението му, както и своето собствено към него.

и аз мисля, че всеки попива от останалите, обачеи всеки трябва да си има едно на ум, така да се каже и да не се оставя. много добре правиш сад с това разсъжденеи! :)

Май го правя без да се усетя. Като мърморя за това и онова, като очаквам нещо само защото аз бих го направила в подобна ситуация. Несъзнателно е.
Но пък кой не се променя с течение на времето? Особено хора, които живеят заедно. Нали за да се напаснат всеки от тях прави някакъв компромис със себе си, от време на време :)

Опитвам се да променя приятеля си и по-точно не него, а неговото благородство, от което всеки път си пати. То е мн добре да си добър, но повечето хора злоупотребяват с добротата му и после той се чувства зле, а аз ядосана.

Милинка написа:Опитвам се да променя приятеля си и по-точно не него, а неговото благородство, от което всеки път си пати. То е мн добре да си добър, но повечето хора злоупотребяват с добротата му и после той се чувства зле, а аз ядосана.

Това трябва той сам да го осъзнае. Вероятно ще се случи с годините, ако е млад и зелен още

Аз не вярвам, че хората на зряла възраст се променят - още повече чрез "мрънкане", като каквото се приемат обикновено настоятелните, добронамерени съвети на отсрещната страна. Никога не съм започвала връзка или приятелство с идеята как ще успея да "подобря", "просветля" или "излекувам" отсрещната страна. Животът не е "Петдесет нюанса сиво".

Пълна загуба на време е да се опитваме. Никой не се променя, ако сам не пожелае. И мен не са успявали да променят. Опитваха се да ме накарат да съм по-спокойна, да не обръщам внимание на дреболии, да не паля от раз. Еми, не става. Кой какъвто си е. Майка ми наскоро ми разправяше как искала да кандидатствам с математика, смятала че това е нещо сериозно и си заслужава. Аз си спомням как исках да работя творческа работа, и макар математиката да ми спореше, не съм си представяла да се занимавам с това.

И аз опитвам, макар и не нарочно. Но и близките ми се опитват да променят мен. Мисля че е неизбежен момент.

Аз съм си настоятелна и трудно издържат хората около мен. Обикновено се предават. Ако ли не, бягат

Може би преди съм се опитвала, но сега от позицията на възрастта си съм разбрала че това е изгубена кауза. Всеки е такъв какъвто е и се опитвам да го приема с всичките му недостатъци и да не го съдя. За най-близките ми хора мога да кажа, че те по-скоро се опитват да променят мен, но това също няма как да им се получи, туй като всеки носи своята дивост в себе си и рано или късно тя се проявява.