Здравен форум на Framar.bg

При наличиет она едно образование, винаги може да се запише магистратура, която да даде друга насоченост на живота и на работата. :) общо взето има спасение дори и от лошото образование.

Така е, ако се мисли и се действа правилно, може и да се подобрят нещата и да се нагласят възможно най-правилно, дори и да имаме едно не особено печелившо висше зад гърба си.

Имаше време, когато съжалявах. В същото това време не само,че това не ми помагаше, но и ми пречеше. Визирам случай, когато трябва да кандидатстваш за работа, за която е нужна по-ниска от съществуващата ти професионална квалификация и евентуалният ти шеф не те допуска дори до интервю ат страх един ден да не го изместиш от "топлото" място.

Буба Мара написа:Имаше време, когато съжалявах. В същото това време не само,че това не ми помагаше, но и ми пречеше. Визирам случай, когато трябва да кандидатстваш за работа, за която е нужна по-ниска от съществуващата ти професионална квалификация и евентуалният ти шеф не те допуска дори до интервю ат страх един ден да не го изместиш от "топлото" място.

С едно висше образование не знам как може някой да е свърхквалифициран!? Какво си завършила ти?

Pipilota написа:

Буба Мара написа:Имаше време, когато съжалявах. В същото това време не само,че това не ми помагаше, но и ми пречеше. Визирам случай, когато трябва да кандидатстваш за работа, за която е нужна по-ниска от съществуващата ти професионална квалификация и евентуалният ти шеф не те допуска дори до интервю ат страх един ден да не го изместиш от "топлото" място.

С едно висше образование не знам как може някой да е свърхквалифициран!? Какво си завършила ти?

С две висши съм. Исках да започна работа в училище, където директорът изглежда имаше проблем с това

Ами някои хора, не знаят какво да правят. Имам познат, завършил Кеймбридж, без работа е бил много квалифициран.

Донякъде съжалявам. Според мен в БГ висшето образование има смисъл, само ако ще ставаш нещо сериозно, за което няма как без висше ... лекар, адвокат и т.н.

В другите случаи по-скоро е изгубено време и финанси.

Общо взето образованието е задължително главно за регулираните професии - за инженерите, правистите, здравните специалисти и т.н. Имам приятели компютърни програмисти, графични дизайнери и др, които си имат супер кариера и вадят пари и без да са стъпвали в университет.

Аз лично също бях от онези деца, които записаха нещо супер интересно без реализация. Четири години учих филология, което общо взето беше напълно безполезно, защото език се научава добре и с няколко курса. Много късно се усетих, че това е грешка, но за щастие беше малко преди да завърша. В България държавата плаща само за едно висше държавна поръчка от същата или по-ниска ОКС.

Прехвърлих се в Медицински колеж София, където учих три години за помощник фармацевт. Започнах работа още лятото след първи курс и, честно казано, работата си ми хареса, пък и заплащането не беше лошо. В последствие реших, че ще трябва да стана магистър фармацевт, за да не си ограничавам пътя за развитие. И хоп - кандидатствах и се записах за хорото за още 5 години учене. Да имаш новородено бебе, да ходиш на лекции и да работиш на пълен работен ден, за да си издържаш семейството, си е като да носиш пет дини под мишница, но аз не се отказах. Вярно е, че сега прекарвам малко време с детето си, че разчитам на ясла, баби и бавачки, но поне после ще ми е спокойно да си издържам детето и да го пратя да учи където и каквото пожелае.

Като цяло не вярвам, че в някакъв момент човек става "прекалено стар" или пък му е "невъзможно вече" да се преквалифицира и да започна отначало, следвайки нова (или стара) мечта. Живеем във време, в което всички имат достъп до образование и всемъзможни курсове. Няма нищо по-ужасно от това да загубиш вяра и да се предадеш, прекарвайки целия си живот в застой на нископлатена, безперспективна работа... Не разбирам защо толкова хора стоят безработни и се оплакват, вместо да си хванат живота в ръце, да направят план и да се борят.

Много добре казано! И аз мисля, че никога не е късно човек да учи, стига да има желание! А и дори и на 30 години да почнеш, на 40 да се реализираш в професия с добри доходи, тов аще ти гарантира и ще ти помогне и за старините и за децата ти един ден. Не е нужно постоянно да търсим оправдания.

Понякога - да. Обаче се опитвам да си избия тия мисли, като знам колко усилия и безсънни нощи ми е коствало. Все се надявам че всичко се възнаграждава.