Здравен форум на Framar.bg

За родителите е по-лесно да гледат деца с по-малка разлика. От гледна точка на децата, май няма значение. Все ще се обичат.

Според мен е по-трудно така, и с двете ще са постоянно заети. Докато ако са с по-голяма разлика, голямото само ще може да се обслужва и няма да е нужно родителите да се чудят на кого по-напред да обърнат внимание.

viking написа:Според мен е по-трудно така, и с двете ще са постоянно заети. Докато ако са с по-голяма разлика, голямото само ще може да се обслужва и няма да е нужно родителите да се чудят на кого по-напред да обърнат внимание.

А децата ще са отдалечени едно от друго и няма да си обръщат внимание, да се обичат и да се грижата едно за друго. Особено като и родителите карат голямото да се грижи за малкото, още повече 'нараства' любовта по такъв начин.

Зависи от детето и от родителя, ако се грижи еднакво и не пренебрегва грижите за голямото, те могат да са близки, дори и с 10 години разлика. За родителите може би е лесно ако разликата е голяма, в първите години, но когато децата растат заедно, като продължителност на ангажимента е по-кратък.

Някои си планират кога да раждат първото дете, кога да родят и второто и стриктно си спазват плана. Ако тръгнеш да мислиш и да се чудиш дали да имаш второ, пък кога да го родиш, то отидоха най-малко 5 години в умуване и накрая стане така, че или не раждаш, или разликата между децата е 10 г.

penelopa написа:Някои си планират кога да раждат първото дете, кога да родят и второто и стриктно си спазват плана. Ако тръгнеш да мислиш и да се чудиш дали да имаш второ, пък кога да го родиш, то отидоха най-малко 5 години в умуване и накрая стане така, че или не раждаш, или разликата между децата е 10 г.

При мен разликата е даже повече, но наистина почне ли да се умува и замина времето напред. Никога няма подходящо време за деца.

Най-добре е разликата да е малка, да, но ако не се случи това вече е работа на родителите да се погрижат за взаимоотношенията на децата, няма гаранция, че ако са близки като деца, като големи ще останат такива или обратното, ако като деца не се разбират, или имат голяма разлика, то няма да са близки и да се подкрепят когато пораснат.

Според мен сестрите се сближават въпреки годините, но ако са брат и сестра или само братя много по-трудно, мъжете нямат такава потребност от сближаване, от разговори и това държи нещата по-хладни.

Хубавото на малката възраст е, че децата се сближават от деца, имат връзка по между си. Моите са с 2 години разлика, разбират се чудесно, играят заедно, но и често се карат, като всеки брат и сестра. При нужда обаче стават един отбор. При по-големите тази връзка в началото не може да я има, защото те ще са на различни светове, но от друга страна, по-голямото развива желание да пази по-малкото, което също е мило. От там нататък запазването на отношенията е работа и на родителите, за да успеят да възпитат децата си в любов и уважение към семейството.

Колкото по-голяма, толкова по-добре. И Родителите намират нов смисъл за връзката си и децата са по-отговорни едно към друго, едното си има авторитета към малкото, другото пък от своя страна е по-грижовно. А дали ще са близки зависи от самите деца, те може и да нямат разлика почти и в същото време да не се поглеждат, когато пораснат.