Здравен форум на Framar.bg

Какво мислите за самолечението на деца?
Вярно, че като майки сме "половин лекари", но трябва ли да експериментираме върху децата си и да им прилагаме самолечение според вас?
Аз да си призная, няколко пъти съм лекувала малката сама, но ако е нещо дребно, никога не съм вземала сериозна диагноза на шега и не съм прилагала мои методи при лекуването на пневмония да речем. Но има доста хора, които решават сами да лекуват децата си било с народни рецепти, или с лекарства.
Вие какво мислите за самолечението? Прилагате ли го върху децата или предпочитате да се доверите на лекар?

не. Не рискувам. Имам толкова познати, които от желание да се покажат колко повече са от лекарите, как всичко знаят, като всеки българин, са стигали до болници почти всяка зима. Предпочитам ненужен преглед, ад знам какво е положението, да обсъдим по-щадящо лечение и да следим състоянието.

Понякога, ако положението не е сериозно. Неща като ангина, зачервено гърло, лека кашлица лекувам сама с народни методи. Рядко използвам лекарства, освен ако не е много наложително.

Добре бе, това безотговорно отношение нормално ли е за вас!?

Обикновено я водя на лекар и после не и вземам лекарствата, а я лекувам както аз преценя.

Аз съм малко парен каша духа. Понеже синът ми боледуваше адски много, когато беше малък, гледам да реагирам бързо и за най-малкото го водя на лекар. Но след като осъзнах, че лекарите по никакъв начин не желаят да разберат, че не искам за спорат да го тровя с тежки лекарства, взех да ги използвам само като информатори. Вземам лекарствата по моя преценка. Последният път, малкия беше с леко зачервено гърло, нито го болеше, нито кашляше, имаше лека хрема, доктора ми изписа азатрил, който хич не е слаб антибиотик... Е с какъв акъл да му го дам? Разбирам, да е болен, да кашля, да има поставена диагноза, но за леко зачервено гърло антибиотик ми се вижда прекалено. Не знам презастраховат ли се какво правят, но ето и без антибиотика детето се оправи и не се е разболявало!

И аз подхождам различно. Понякога ги самолекувам, ако съм изумена от решението на лекаря. Досега не съм допускала грешки и се надявам и занапред да е така.

Малката още не е боледувала и не се е налагало да я лекувам, но не бих се пристрашила да рискувам със здравето ѝ. Сигурно винаги ще се доверявам на лекар.

С извинение, ама колко ви е акълът? То затова всички висите после по болниците, защото не вземате изобщо и капка от мнението на лекариет, по-добре хич не ги водете, че после да не им сипете на главите вашите грешки!

Достатъчно са големи сами да ходят на лекар, но като малки жената все ги мариноваше и им баеше разни илачи.