Здравен форум на Framar.bg

На никой не го пожелавам, в подобна ситуация не знам как бих реагирала, понякога се паникьосвам, понякога действам инстинктивно. Знам, че се навежда и се тупа надолу, за да излезе храната, но е хубаво да се провери и езика.

Аз също съм се информирала по схемата, която е в първия коментар. И веднъж ми се наложи да я приложа. Най-важното е да не се панира човек, за да си спомни какво точно се прави.

Винаги съм се притеснявала от задавянията. Струва ми се много страшно и се радвам, че не ми се е налагало да взимам мерки. Не знам доколко адекватна бих била.

Туй със задавянето беше най-големия ми кошмар като бяха децата ми малки. Големият ми син, не знам какво ядеше и как ама все се задавеше. Най-важното е да не се паникьосвате, за да може да реагирате адекватно в ситуацията. Спомням си как на Великден, диването беше погълнало цялото яйце и като започнах да го удрям по гърба и да му бъркам в устата, излезе яйцето като тръбичка направо заело формата на хранопровода.
Веднъж се беше задавил с едно месо, а най-кошмарното му задавяне беше с едно кръгче крекер, не знам как се казва с дупка в средата. Глътнал го цялото, без да го дъвче и аз му бъркам в гърлото ама то се навлажнило и с таз дупка в средата не мога да го извадя. Бая се беше стреснал и той, и дълго време тези кръгчета въобще не искаше да ги яде. Много се страхувах да ги оставям сами докато бяха малки и не че нещо ще направят, а да не се задавят. И по 100 пъти им поръчвах да не ядат и да не пият нищо докато не се върна. Веднъж някъде към 4-5 клас ги пуснах сами в киното и тъй като им бях взела пуканки през цялото време се тревожех как ще ги изядат. Абе луда работа, ама като човек го е изживял този стрес, няма как да бъде спокоен, все се тревожи.

Не е чак толкова страшно, ако човек запази самообладание. Случвало ми се е няколко пъти даже, но ако се стегнеш и знаеш какво да правиш, всичко ще е наред.