Здравен форум на Framar.bg

Ходенето на училище обикновено е един забавен и занимателен акт за повечето деца, но какво да правим, когато то носи интензивен страх при детето и панически атаки?

ogi-smile написа:Ходенето на училище обикновено е един забавен и занимателен акт за повечето деца, но какво да правим, когато то носи интензивен страх при детето и панически атаки?

Според мен първо анализирайте вашите изисквания към детето във връзка с училищните постижения, начинът по който реагирате на успехите и неуспехите на детето в училище. След това следва да се ревизират отношението на учители и взаимоотношенията със съучениците.

Според мен детската и родителската депресия вървят ръка за ръка. Дете отраснало сред психически нестабилни родители няма как да не "прихване" колкото и силно психически да е.

Проблемите при децата се проявяват най- вече когато майките са:Жени, които са страдали от биполярно разстройство, разстройство на тревожността или друго психично заболяване. Злоупотребяващи с тютюнопушене, алкохол, наркотици... При преживяване на смърт или заболяване на значим човек, изтощителна грижа за възрастен и тнт... Това винаги отключва някакъв вид депресия при децата...

ogi-smile написа:Проблемите при децата се проявяват най- вече когато майките са:Жени, които са страдали от биполярно разстройство, разстройство на тревожността или друго психично заболяване. Злоупотребяващи с тютюнопушене, алкохол, наркотици... При преживяване на смърт или заболяване на значим човек, изтощителна грижа за възрастен и тнт... Това винаги отключва някакъв вид депресия при децата...

А освен проблемите при майките оказват ли влияние проблемите при бащите, не е ли комплексно влиянието на цялото семейство в случаите на детска депресия или от значение е състояните на майката???

Искам да попитам ако семейството е съвсем нормално, тоест родителите не са разведени и всичко е в рамките на нормалното каква може да бъде причината за депресията у деца ? Какви са начините за справяне с тази депресия (освен психологическо консултиране)?

При тийновете ясно се вижда депресията, стават по-агресивни, или пък по-мълчаливи. Бъдете зорки над децата си и гледайте настроенията им и никога не губете добрата връзка с тях - говорете им! Всеки ден! Постоянно!

Ами малките деца как ги разбирате че са в деперсия?

За мен е много важно родителите да забелязват промените в децата си и да говорят с тях. Но не да ги разпитват и подпитват само, а наистина да говорят като с хора, които имат какво да споделят и има какво да кажат.

Lyomi написа:За мен е много важно родителите да забелязват промените в децата си и да говорят с тях. Но не да ги разпитват и подпитват само, а наистина да говорят като с хора, които имат какво да споделят и има какво да кажат.

а то като не иска да каже, как се успява да се накара да сподели с "айде, де кажи ми,м нали сме си приятели, сподели ми, не се прави, нали трябва да ми кажеш, нали нямахме тайни.."? мен така ме питат приятелите и близките, когато нещо не съм на кеф...