Здравен форум на Framar.bg

В България това, което се цени е детето да е нахранено и облечено. Другото е на заден план. Смятам, че не сме дорасли, за да осъзнаем колко важно е психичното здраве на децата.

Нито на децата, нито на възрастните се оказва необходимата помощ в общия случай.

Веднъж на опашката в кафенето слушах разговор между две млади момичета, студентки, едната от които разказваше на другата как намерила лекарство-антидепресант (Золофт) измежду нещата на съквартирантката си, и се обясняване разпалено, цитирам: "Ще се изнасям възможно най-бързо!!! Живяла съм с ЛУД човек толкова време без да разбера!!! Кой знае какво може да ми направи!"

Това говори за едно огромно ниво на дезинформираност, при това между уж начетени млади хора в столицата. Хората, които се борят с депресия или паническо разстройство, вместо да получат подкрепата и разбирането от околните, от което толкова се нуждаят, тряба да крият проблема си, за да не ги помислят за ненормални. Кой е ненормалният в случая? Защо възпитаваме така децата си?

Като цяло стигне ли някой до проблем, наоколо все се намира кой да размаха пръст, че това е "слаб човек", че няма здрава психика и воля и сам си е виновен и няма какво да се направи. Тръгнеш ли да се лекуваш пък си луд. И се завъртаме яко в един Параграф 22.