Здравен форум на Framar.bg

Поканиха ме в едно училище да говоря с родителите и децат апо темата за здравословното хранене... Всичко е супер, да много бих се радвал да споделя знанията си с тях.
НО нещо има, което ме притеснява, не обичам да правя нещата напразно и се зачудих, дали някой от вас е присъствал на каквото и да е био, свързано с обсъждането на здравословното хранене и това да е дало ефект. МНого често виждам как хора уж... знаят.. а в следващия момент изобщо не го приемат присърце, на следващия ден дацата отново ядат кроасани, вафли и бисквити, а темата за здравословното хранене се забравя и се приема като поредната глупост, защото "ние едно време всичко ядяхме..."
Мислите ли, че има ефект да се говори за това?!

Не си мисли, че няма ефект, да няма да бъде резултата при всички, но някои родители ще се решат да направят някоя дори и малка промяна по отношение на храненето на децата си, след време ще добавят още някоя промяна, а някой друг ще направи първите си крачки в поправянето на храната.
А съвременните родители обръщат значително по-голямо внимание на начина на хранене на децата им.

На мен ми е помогнало да се замисля как храня дъщеря си и да огранича захарта например, както и да намаля плодовите сокове, вече вместо с плодове ги правя със зеленчуци :)

За мен лично е имало голям ефект и разговорите с хора по такива теми винаги са ми полезни. Значително съм подобрила начина на хранене на исна ми от времето, когато беше бебе и вярвах, че щом му се яде зрънчо, то трябва да яде (купувала съм пакето от 10 броя зайо байо). Не мислих и не знаех нищо за здравословното хранене.
Сега гледам на нещата много по-различно и се радвам, че детето ми е здраво и жизнено и че се храни добре! :) така че и 1 да промениш променяш цял един живот за добро, не се отказвай!

Ефект има при разговори, но сякаш трябва да идват от някой, на чието мнение и преценка детето вярва. Преди време детето ми си изхвърлило торбичката с бонбони, които му подарили в училище за Коледа, щото захарта била вредна и в това се убеди след посещение при зъболекар, който му разясни разни неща. И аз съм пробвала да обяснявам, но на мен не ми се получава :)

Така е, невинаги вярваме на собствените си родители, но каже ли го друг, веднага хващаме вяра, то така сме и ние възрастните, слушаме избирателно.

Сигурна съм, че един хубав ден говоренето се отплаща. Но кога е друг въпрос. Не виждам друг начин, по който едно дете може да се убеди да НЕ яде, поне не често, боклучава храна. Също така, разбира се, от значение е и личния пример. Няма как майката да ръфа вафли, а да казва на детето, че са вредни.