Dalia написа:И моят малкият син беше много злояд, ужас ви казвам, в чудо съм се виждала, какво да му давам да яде. Като се запъне и каже, че няма да яде и край. На 7 години тежеше 15 кг и аз все му виках, бебета има по-тежки от тебе, как си носиш раницата с учебниците, не те знам. Ама мина и този период, явно децата влизат в накаква фаза, в която нищо не им е вкусно. Спомням си как като го питах, какво ще яде все ми казваше "Супа топчета" и ако няма не искал друго и така. По среднощ съм готвила тая пуста супа само и само на другия ден като каже "Искам" и да има готова. И дойде другия ден и го питам "Искаш ли сега супа топчета?" и той казва"Не" и следващото е "Не съм гладен"... Ако щете ми вярвайте ми е идвало да му захлюпя тенджерата на главата...
Сега като се сетя, чак смешно ми става, ама преди съм се ядосвала от сърце и душа с тоз злоядник.
Aма как няма, това си е много ниско тегло! Имам приятелка, чието дете тежи може би толкова, а е на 6 години, изключително слаб, краката му са с формата на скелет, няма коремче, няма дупе, като бебе в големи дрехи, направо е плашещо слабичък. То даже и формата на стойакта изглежда неестествена, когато е толкова слабо детето. Горката какво ли не прави, за да го накара да яде! То е някакъв цирк, за да го накара да хапне, а то не иска и не иска! Грешка е и , че той се храни с много междинни глупости, само и само да получи нещо.. абе много трудно да гледаш злоядо дете, което отказва всякаква храна. То и другата крайност не е добра...