Здравен форум на Framar.bg

Ваня Стойчева написа:МОите деца вече сами се учат,синът ми изобщо не го мисля, но дъщеря ми ми създава много проблеми с истинската си безотговорност. Не знам тийнейджърите как се учат на това.. като беше малка беше лесно, я с игри, я с обяснения, а сега нищо не помага - главата ѝ твърда.

Верме е да ги стягаш

Не знам като дойде и моето време какво ще е, много се притеснявам, че няма да се справя добре с ученето ѝ да бъде добър човек с отговорности и т.н. Кога започнахте да им налагате навици и правила?

Мисля, че е по-отговорно да не ги наказвате и да не им викате за глупости, така гарантирано ще се научат да бъдат отговорни и да не прекаляват.

qwerryyy написа:Мисля, че е по-отговорно да не ги наказвате и да не им викате за глупости, така гарантирано ще се научат да бъдат отговорни и да не прекаляват.

а така! днешните деца са толкова непоносимо разглезени, че направоо и родителите им ги контрлират през 10 минути и им се обаждат да ги питат какво става, как става, не ги оставят да си дигнат гащите сами.

Зависи от възрастта на детето и доколко може да разбере от един сериозен разговор. Някои проблеми няма как да ги представиш с игра.

fairy написа:Зависи от възрастта на детето и доколко може да разбере от един сериозен разговор. Някои проблеми няма как да ги представиш с игра.

Имаш право, не всяка тема може да се представи като игра, но всяка тема може да бъде разисквана с думи, които да бъде разбрана от детето без значение на колко години е.

Lisica написа:

qwerryyy написа:Мисля, че е по-отговорно да не ги наказвате и да не им викате за глупости, така гарантирано ще се научат да бъдат отговорни и да не прекаляват.

а така! днешните деца са толкова непоносимо разглезени, че направоо и родителите им ги контрлират през 10 минути и им се обаждат да ги питат какво става, как става, не ги оставят да си дигнат гащите сами.

Колкото по-самостоятелно е едно дете, толкова по-добре за него. Но всяко дете е различно, има такива, които обичат вниманието и да се погрижиш за тях, нищо, че могат и сами да го направят. Други не чакат даги подканяш, сами си вършат каквото трябва. Явно е до характер и за някои неща трябва да се съобразяваш. То като големи някои харесват да ги галят с перце и да им угаждат, че децата ли .

Ние сами направихме децата си такива, че да имат нужда от постоянно побутване и все да им се казва нещо, все трябва да се говори с тях, все трябва да им се обяснява и всяко нещо да им се казва. Да се сещате, колко пъти, когато излезете с детето си му правите забележка за нещо? Сигурно през цялото време, но как да го преодолееш това?

Snejna написа:Ние сами направихме децата си такива, че да имат нужда от постоянно побутване и все да им се казва нещо, все трябва да се говори с тях, все трябва да им се обяснява и всяко нещо да им се казва. Да се сещате, колко пъти, когато излезете с детето си му правите забележка за нещо? Сигурно през цялото време, но как да го преодолееш това?

Напомняш си да не правиш ненужни забележки и си прехапваш езика .

zagrijena написа:

Snejna написа:Ние сами направихме децата си такива, че да имат нужда от постоянно побутване и все да им се казва нещо, все трябва да се говори с тях, все трябва да им се обяснява и всяко нещо да им се казва. Да се сещате, колко пъти, когато излезете с детето си му правите забележка за нещо? Сигурно през цялото време, но как да го преодолееш това?

Напомняш си да не правиш ненужни забележки и си прехапваш езика .

Много е трудно, поне за мен е адски трудно да се науча да си замълча и да оставя малката сама да вземе решение, а вече е доста голяма! Надявам се, че не съм я научила да е толкова зависима от мен!