Здравен форум на Framar.bg

Всички знаете за какво става въпрос! Онзи ужасен рев, лежането по пода, направо умирам от срам! Имам малък брат на 4 години и като изляза с него и е истински кошмар, постоянно се влачи и тръшка ей така по земята в магазините


само и само, за да получи своята играчка! И представете си как изглеждам аз - 20 годишната с едно хлапе на 4, освен, че всички смятат, че съм му майка и ме гледат сякаш съм родила на 10, отгоре на всичкото и това тръшкане още повече ме кара да съжалявам, че съм го изкарала на разходка!
Вижда ми се невъзможно да се справя с него, а ми е приятно да прекарвам времето си с малкото си братче, но когато положението е такова започвам да си мисля, че не е моя работа да се занимавам с разходките му. А на вас случва ли ви се децата ви да се тръшкат и влачат по магазините в желанието си да си получат желаната играчка? И как се справяте с това положение, каква е най-адекватната реакция? Аз го хващам и бягам бързо навън или просто му давам желаното, само и само да млъкне

Ужасно е когато се тръшкат децата, наистина голям срам обираш!
Аз не знам как да се държа в такава ситуация, за щастие детето ми е научено, че като не може нещо не може и не изпадаме в такива крайности, ако се случи просто ще се изпаря за секунди от срам

И аз не знам каква трябва да е правилната реакция, сигурно трябва да се обърна и да му кажа, че се държи ужасно и че по такъв начин нищо няма да получи и да продължа да си пазарувам без излишно да се напрягам.

Дъщеря ми беше такава, постоянно се тръшкаше и вечно искаше нещо, големи проблеми имахме, а отгоре на всичкото го правеше и до скоро, а вече е на 9! Ужасна история, като първо дете я бяхме научили да получава всичко, което иска! Трудно се справихме, започнахме вкъщи, когато искаше нещо отказвахме и така, само и само да се научи на идеята, че може да получи всичко, но с времето си, иначе шансът да го загуби е по-голям.

Rali_hr написа:Дъщеря ми беше такава, постоянно се тръшкаше и вечно искаше нещо, големи проблеми имахме, а отгоре на всичкото го правеше и до скоро, а вече е на 9! Ужасна история, като първо дете я бяхме научили да получава всичко, което иска! Трудно се справихме, започнахме вкъщи, когато искаше нещо отказвахме и така, само и само да се научи на идеята, че може да получи всичко, но с времето си, иначе шансът да го загуби е по-голям.

Били сте направо с железни нерви, възхищавам ви се! Аз толкова се обърквам и паникьосвам, че изобщо не постъпвам добре..

Да си призная може и шамар да изяде в такъв случай!

Kremiliya написа:Да си призная може и шамар да изяде в такъв случай!

Мда, понякога си го просят, но не е добро решение, после почват още повече да правят на пук.

Много ме дразнят такива лигльовци, направо, ако е моето дете ще го застрелям с един шамар.

Едно време само със шамарената фабрика ни оправяше )

Mon_ton написа:Едно време само със шамарената фабрика ни оправяше )

Така ни възпитаваха преди, обаче сякаш не сме били толкова лоши като сегашните деца, на които само им говорим и говорим.... не знам кой метод е грешния.