Здравен форум на Framar.bg

Вчера видях едно .. направо жал ми стана за родителите. Пищеше в мола, ревеше, тръшкаше се. Срещнахме го по пътя, после влизахме в магазин, после стояхме долу пред мола и чакахме едни познати та доста време мина и те минаха покрай нас. Изнасяха го буквално. Баща му го беше хванал, онова риташе и пищеше. Викам си ако беше моето щях да го прибера и нямаше да му говоря и щеше да е наказано 1 седмица. Абсолютно недопустимо държание!

Rali_hr написа:Вчера видях едно .. направо жал ми стана за родителите. Пищеше в мола, ревеше, тръшкаше се. Срещнахме го по пътя, после влизахме в магазин, после стояхме долу пред мола и чакахме едни познати та доста време мина и те минаха покрай нас. Изнасяха го буквално. Баща му го беше хванал, онова риташе и пищеше. Викам си ако беше моето щях да го прибера и нямаше да му говоря и щеше да е наказано 1 седмица. Абсолютно недопустимо държание!

Смятам само родителя може да бъде този, заради когото да се стигне до подобно поведение на детето, а също и липсата на родителска намеса, та вече стигнало се до този стадий, не зная какво трябва да се направи

Децата са много умни и много хитри. След като подобни държание е минало веднъж, то знае, че ще мине пак и пак и пак Накрая се стига до тези истерии. Не винаги много мекото и милото държание вършат работа. Трябва и строгост, за да знае детето, че не всичко му е позволено. Освен ако разбира се не искате да го отглеждате без никакви стереотипи, както бяхме чели в една тема. Тогава го оставяйте да прави каквото си поиска.

Много е неприятно, ама понякога няма как да се справиш. ;( нашия още продължава да се държи така, вече е на близо 7х. не знам направо в училище кво ще прави.

И дъщеря ми опита да се държи по такъв начин, явно при баба й е минал номера, но при мен не я огря. Направи ми цирк за едно шоколадово яйце! Обясних й, че когато го поиска спокойно, ще го получи, но с това държание - не. После рева у нас един час.. обаче аз спокойно си гледах телевизия и дори не се опитах да я успокоя.

Че родителят е виновен - виновен е. ама кой пък се ражда научен, ааааа?! И няма никаква полза от това да сочим с пръст тоз или онзи който разбираш ли не се справял като родител! На мен ми се е случвала таз работа и обикновено копирам поведението и се е стигало до там тва тръшкащото се да се стресне от това че му се сърдя аз, да точно така - аз и да ме умолява да му простя. Понякога хлапетата се захласват и самите те забравят що се тръшкат, аз бих се уплашила по-скоро да не му стане нещо докато се търкаля по земята. иначе скоро зяпах един клип дето келешът се опитва да "работи" родителското тяло, плюнчи си ръцете и маже под очите Аз в такива случаи си викам ай да видим кой е по-голямо магаре

О, това с "плаченето " и аз съм го правила като дете, имах по-голям брат и винаги го натапях, когато имахме проблем.
Иначе за възпитанието, децата не обичат родителите им да се сърдят, така че тактиката ти е много добра.

В никакъв случай не се зарязва. Може би бих стояла до него, без да го моля обаче да спре. Не мисля, че има смисъл и ще даде резултат.

Много труден ми беше този период. Едва се сдържах да не се развикам. И, естествено, не винаги успявах. Не съм идеална и така и не намерих начин да се справя с тръшкането. Докато го намеря, детето спря да се тръшка

Стоите наблизо, но не навряни в него. Да вижда, че сте там, но без да се обяснявате. Тогава не слушат и не възприемат. После, на спокойно се разговаря.