Здравен форум на Framar.bg

Едното за сметка на другото. Ученето и четенено не бива да отнасят детето извън реални свят на прителствата. Сякаш наиситна няма намиране на златната среда, все едното бива заместено от другото.

Хубаво е да се четат книги, аз още чета преди да си легна, това ми е навик останал от години. Има твърдения обаче, че когато четенето е САМО в леглото, то се свързва като нещо неприятно, защото всяко дете отказва да спи вечер, знаете.

Що пък отживелица? На моите им четяхме сигурно до 6-7 годишна възраст, когато вече сами почнаха да си четат. Това са мили моменти на спокойствие, които не бих заменила с нищо друго.

Аз пазя такива хубави спомени от детството си, именно заради четенето на приказки. Никога не бих лишила децата си от тях един ден, без значение дали е демоде или не. Да, има таблети и какво ли още не, но само книгата може да те накара да се чувстваш уютно. Това са моменти на гушкане с детето, безценни са.

ааа не, няма отживелица в тези неща. такива спомени имам от преди, когато приказките за лека нощ важаха. странното е че не помня майка ми да ми е чела, ама тя твърди че е, докато един ден й е писнало и е решила да ни учи да четем и да не я занимаваме аз в моето дете обаче не възпитах тази обич към приказките за лека нощ, така че.. евентуално на дтари години ще се явявам на поправителен изпит с унучето