Здравен форум на Framar.bg

Имам племенник, който сега е в 7 клас и брат ми вчера ми заяви, че обмислят да го изпратят да учи в чужбина и вече проучвали въпроса как стоят нещата с пансиони и т.н. Бях шокиран, че някой от семейството ми е толкова проЗт, че да реши да си изпрати 14 годишното дете в друга държава съвсем само! Ама викам, айде може аз да бъркам... затова реших да се допитам, не че мнението ми би имало значение за брат ми де.., но за собствена сверка. За това ви питам бихте ли си пратили детето в гимназия извън България и какви биха били доводите ви за да направите подобно нещо?
Според мен точно в тази възраст децата трябва да бъдат при родителите си, защото се изграждат характери, а нае да бъдат на хиляди километра от семейството си съвсем сами!

Това си е доста сериозна крачка и дори на 14 години момчетата и момичетата го разбират. Сам в чужбина на тези години едва ли е лесно и животът ще е песен, както си мислят някои. И на мен ми прави впечатление, че доста родители се доверяват на децата си и ги пращат да учат в чужбина. Със сигурност стават по-отговорни и започват да се грижат за себе си, знаят за какво са пратени и това са само плюсове за мен. Училищата в чужбина не са като нашите - щом не си показал нужните резултати, не си покрил изпитите и изискванията, няма кой да те държи и да ти се моли да учиш. Или се справяш, или не и се връщаш, откъдето си дошъл. Затова смятам, че си дават сметка и не го удрят толкова на живот, защото сега видиш ли няма родители да висят на главата.

Малко ми се струва 14-годишно да го пратиш в чужбина. Несигурно още, несблъсквало се с живота да го оставиш само да се оправя ми се вижда рисковано. Пубертета още яко го тресе, не знам, бая мислене трябва да се мисли, ако стои пред мен такъв въпрос.

Децата в чужбина учат сериозно и нямат време да се занимават с глупости. Ако не покрият определени изисквания и изпити, няма кой да ги чака и да им прощава. Не си си свършил работата, за която си там и точка. Те го знаят децата или ако не го знаят, бързо го научават и се съобразяват. Затова мисля, че стават по-отговорни и дисциплинирани там.

И за мен е рисковано и не бих го направила. Твърде малко дете е, за да замине извън България. Ако не дай си Боже се замеси с наркотици или друго, как родителите му ще разберат и ще могат да реагират? Дори и да не е нещо толкова фатално, една кавга да е, нужда от рамо само. Не бих си пратила децата толкова малки извън България. Бих се радвала, ако имам възможност да прекарам още малко време с тях, защото така бързо растат, а точно във възрастта, когато се изграждат като личности, това не бива да се случва, когато са сами. Не съм сигурна, че има някой, който би извлякал ползи от пращането в пансион. Това е за родители, които не искат да се грижат за децата си.

YoLindi написа:Децата в чужбина учат сериозно и нямат време да се занимават с глупости. Ако не покрият определени изисквания и изпити, няма кой да ги чака и да им прощава. Не си си свършил работата, за която си там и точка. Те го знаят децата или ако не го знаят, бързо го научават и се съобразяват. Затова мисля, че стават по-отговорни и дисциплинирани там.

Глупости, точно пък на място с много деца, мислиш ли, че не си разкриват потенциала да правят бели? В тази възраст надали се интересуват толкова много дали са си свършили работата, тогава са бунтари и най-вероятно ще са много сърдити на родителите си и ще им е все тая за изискванията към тях.

Тази работа е само за богаташи. Те си ги изпращат толкова рано още. Не мисля, че мнозинството от българите ще го направят. Тук имат значение много неща - култура, мироглед, перспективи, цели.

Ако имам възможност бих го изпратила, за да може от малко да свиква с живота извън България. До към 14 години вече сме се "нагледали" на децата си и можем да се разделим с тях, а те ще се научат да бъдат отговорни, а и така ще си намерят щастието в някоя по-нормална държава от нашата.

Аз не бих го изпратила, твърде много си го обичам. Вече за университетско образование - може, но да го пратя на пансион като малък - категорично не. Не съм съгласна, че там ще бъде много по-научено, по-дисциплинирано. Има цял живот да е далеч от нас, а това, че 18 години си живеем с тях е направо бонус за нас.

В гимназия не бих, децата имат нужда от родителите си, дори само заради моя егоизъм да бъде близо до детето си. Дори и да не учи в някоя престижна гимназия, с университетското си образование пак ще получи големи шансове за реализация по света, ако иска.