Здравен форум на Framar.bg

Кога децата почват да разбират света около тях, да схващат наистина какво им се говори, как да се държат, кое е правилно и кое не, и изобщо как да осмислят това, което се случва покрай тях? Синът ми е на 3 години и мисля, че изобщо не вдява какво му се говори, прави, каквото си поиска, изобщо не може да се усмири. Кога ще дойде времето,в което ще почне да разбира какво се случва покрай него, какво му говорим и ние?

Струва ми се, че децата всъщност са по-умни, отколкото ги мислим и още от малки разбират доста неща и са умни..

Умни са, но не разбират много неща и когато им се каже нещо, те не го възприемат, а прподължават да експериментират, което често е и опасно за тях. Умнички са,но им липсва опит. :)

Ми те си го разбират, само че ние възрастните не го разбираме както трябва - т.е. като тях.

Не мога чак да се съглася, че го разбират. :) Какво разбират, някакви малки шматки, които не знаят как да се пазят, не разбират,когато им се каже "алооо, не ходи там, че има коли" "не яж камъни" и т.н.Има време,д окато почнат да разбират кое какво е и това по мои наблюдения става около 4г когато поотраснат и вече вдяват повече.

Това става постепенно от момента на раждането нататък. Любов, търпение и постоянство - това е необходимо от страна на нас, родителите, а времето си лети и децата порастват, а ние неусетно остаряваме.
Децата не са роботи и често не правят това, което им казваме не защото не разбират, а защото искат да се противопоставят, сякаш нарочно ни дразнят понякога, а всъщност утвърждават собствената си личност. Както и във всяко нещо е необходима умереност от наша страна. Често притискането на детето непременно да направи нещо и то точно в този момент води до упорит отказ.
С голямата дъщеря често сме имали такива конфликти, често свършващи с истерии от нейна страна. Сега с малката, на 2 години и 3 мес. нещата са по-умерени. Днес например след разходка исках да я преоблека. Тя не ми даваше и сякаш не разбираше, че ще изцапа новата си блузка. Отидох в кухнята да си върша работата и я оставих сама. След малко тя се появи - беше съблякла сама блузката си и сама, вярно наопаки, но все пак съвсем сама си беше облякла домашната тениска. А какво щях да постигна с настояване, освен задълбочаване на ината?
Търпение и пак търпение е нужно, да поставяме ясни граници, така че детето ни да разбира, че нашата воля е решаваща, без обаче да потъпкваме неговата личност.
Звучи сложно, а всъщност дедите ни, макар и не винаги добре образовани, са владеели до съвършенство плавното възпитание на децата. Всички тези броилки, песнички, залъгалки, приказки не само са събрали народната мъдрост, те са се използвали всекидневно във възпитанието на малките деца.
Търпение и да се радваме на малките моменти, защото времето лети.

Наистина търпението е най-важното нещо, когато едно дете е отглеждано от търпеливи родители то е и по-спокойно, по-разбрано, по-индивидуално и сякаш по-добре разбира и света и може да разбера и другата гледна точка. когато му се вика, когато бъде заставяно, то се обърква и не може да възприеме своите чувства и тези, които му налагат отвън родителите му.

Те го разбират от доста ранна възраст, според мен. Но си остават пасивни, защото не могат да говорят.
Иначе, може би към 6-7-8 годишна възраст вече правят по-сериозни наблюдения и заключения.