Здравен форум на Framar.bg

Детето ми е почнало да обижда доста, само че само тогава, когато някой наистина му е полазил по нервите толкова, че да избухе. Все го уча да се сдържа, да е търпелив, да си мълчи, но има едно ново момче в класа му, което постоянно го закачало, удряло, вземало му нещата. Госпожата, къде видяла, къде не, чува все моя син как вика. Направи ми забележка, а моя син вече се беше оплакал от другото дете.
Стоя и си мисля, значи, излиза, че аз трябва да се карам на детето ми за това, че той заслужено обижда другото, а другото, явно може да му се размине, като удря и взема нещата, само защото не е видяно. Честно ли е? Как да реагирам в тази ситуация? Какво да кажа на госпожите?

Не подкрепям агресията, но някой път госпожите просто не могат да се справят, или не искам, не знам кое е истината. А и се прекалява с мрънкането и изискванията към децата. Да не се обиждали, да не си говорили глупости, не знам си какво си. Ние бяхме много по-свободни и имахме много по-добри отношения, въпреки че никой учител не се месеше между учениците.
В случая, тази госпожа трябва да обърне внимание на детето, кето дразни, да го следи повече, за да види дали е така и ако това продълажва да говори с него и с родителите му, а не да занимава теб. Ако детето ти посяга, агресивно е и то предизвиква проблема, окей, нека да говори с теб, но в тоя случай според мен е най-добре да й кажеш да се погрижи за ддругото дете, а да остави твоето на мира.

Изобщо не се занимавай с госпожите, ама изобщо. Пускай ги покрай ушите си, след като детето ти няма пробелм. Няма да го учиш да мълчи и да свежда глава, след като някой го тормози. Поне вербално да си го изкара, като не може физически, което вече е лошо да. Но да го таи в себе си хич не е правилно. Нека си вика детето.

Такива истории ги имаше с дъщеря ми. Била обиждала и толкова, не се казва повече.
Питам я, тя мълчи пред госпожата и така неведнъж. Вече се бях пищисала. После ми разказа, че едно дете от класа постоянно я удряло, бутало, късаше й учебниците икакво ли още не, а всичко ми се поднасяше, сякаш тя го е направила. А тя, за да не мрънка и да не притеснява никой си мълчи.
Накрая ги сбарах в крачка,а госпожата гледа и нищо - на това дете и дума няма. Оказа се на някакви много важни хора детето, но след един хубав скандал на родителската среща да видите как набързо се промениха нещата. Няма да си оставяш детето да влачи, заради чуждите глупости! Скръцни със зъби на учителката!

Остави детето на мира! Нека учителките, като са толкова способни да намерят вариант да се справят. И аз съм имал такъв проблем с близнаците, бяха набили едно момче, че и двамата, направо му бяха разказали играта. Ядосвах се, бях побеснял, ама не им казах нищо кой знае какво, защото тоя въпросния беше блъснал единия и му беше счупил ръката, на другия беше намятал учебниците в тоалетната и купувахме цял нов комплект. И какво, да им кажа, че са постъпили зле, като оня си го е просил, еми няма да стане.

Няма как да не му направиш забележка, най-малкото заради благоприличие пред госпожата и да знае, че това не е правилно. Но в никакъв случай не бива да го учиш, че не трябва да защитава позициите си.

Тррябва да го научиш как да реагира в такива ситуации, което включва да не се кара на хората. и да не избухва срещу тях. После, когато порасне, трябва да го учиш как да се защитава.

Според мен е много важно родителите да имат правилен подход, с каране нищо не се решава, говоренето е пътят към успеха.