Здравен форум на Framar.bg

Имам близка приятелка, която видимо има проблем с детето си. Дъщеря й е много притеснителна, винаги се стеснява, плаши се лесно, смуче си пръста в напрегнати ситуации. От всякъде тревожност, когато е спокойна у дома, не ходи на градина и не се среща с много хора, няма този проблем, дори се е случвало и месеци да не се прояви проблемът с пръста. Обаче тръгне ли на градина, да ходи по рождени дни и т.н. почва да си смуче пръста.
Обаче тя самата харесвада бъде на тези места и не казва например, че не желае да отиде на някое парти, защото се чувства некомфортно.
Как може да се помогне в този случай?

Monika_Spasova написа:Имам близка приятелка, която видимо има проблем с детето си. Дъщеря й е много притеснителна, винаги се стеснява, плаши се лесно, смуче си пръста в напрегнати ситуации. От всякъде тревожност, когато е спокойна у дома, не ходи на градина и не се среща с много хора, няма този проблем, дори се е случвало и месеци да не се прояви проблемът с пръста. Обаче тръгне ли на градина, да ходи по рождени дни и т.н. почва да си смуче пръста.
Обаче тя самата харесвада бъде на тези места и не казва например, че не желае да отиде на някое парти, защото се чувства некомфортно.
Как може да се помогне в този случай?

Аз бих се консултирала с психолог. ако на мен ми се случи нещо такова, или на детето му.. може би ще се опитам от него да изкопча как се чувства, кое го кара да си смуче проста, макар и да ми е ясно кое, което обаче не знам как би довело да разрешаване на проблема.

Синът ми е същия, само че си гризе ноктите. Говорили сме с училищния психолог - бил си умно, общително, лъчезарно дете и до там. Само че явно нещо го смущава. Когато е под напрежение или има проблем почва да си гризе ноктите, неусетно. А в училище е истински кошмар, там не режа нокти през цялата учебна година.

Ами то няма ли голям проблем, никой не го брои за такъв май. Дано децата да успеят да го преодолеят, може би вие поне трябва да им вдъхнете увереност, че с астрахотни и няма защо да се притесняват.

Голям проблем е тревожността, а още по-голям проблем е, че не се приема на сериозно от хората, нито учители, родители, никой не приема на сериозно подобен род проблеми при децата.

Като се роди бебе номер 2, първото стана много нервно и се наложи да се ходи на психолог, той го нарече точно тревожност.
половин година посещения при психолога и нещата се оправиха.

silver933 написа:Като се роди бебе номер 2, първото стана много нервно и се наложи да се ходи на психолог, той го нарече точно тревожност.
половин година посещения при психолога и нещата се оправиха.

Яд ме хваща, че все още се търсят рядко психолози, коитообаче могат да помогнат много на човек.

Не знам дали дъщеря ми е точно тревожна, но понякога се шашка, ако нещо не е както трябва. Дори и да е дреболия. Обясняваме че всичко може да се разреши, че притеснението не помага, а по-скоро вреди.
Все си мисля че тревожността донякъде е заложена в човека. Или си такъв, или не.