Здравен форум на Framar.bg

Вкъщи сме пред нервен срив с мъжа ми. Децата постоянно се карат. Даже когато играчките са две и са напълно еднакви, пак намират повод за разправия. Пробвали сме с говорене – не помогна. Пробвахме с игнориране – не издържаме на пищенето.
Някой да е минал през такъв критичен период, при това дълъг, за да сподели трикове или съвети?

Аз бях така с брат ми и продължи мнооого дълго. Имах чувството че никога няма да сме близки. Уж на игра, но така сме се били, че са оставали синини. Майка ми ни гледаше сама, представям си колко трудно й е било. Опитваше се да ни разтървава, все беше в ролята на съдия. Сега осъзнавам колко трудно е било. Та, с него нямахме повече от няколко минути спокойствие. Разликата ни беше 3 години.
Сега обаче сме много близки. В различни градове сме, обаче по празници поне винаги намираме начин единия да гостува на другия със семейството си. И тези кошмарни години вече си ги спомняме с усмивка.
Най-вероятно и при вас всичко ще отшуми с времето.

Има една книга "Братя и сестри без вражди". Много е хубава - практическа е, няма разпъване на локуми и много теории. Съвети, ситуации. Препоръчана ми беше от психолог, който работи точно с деца и семейства.