Здравен форум на Framar.bg

Детето ми се събира със съученици, като доскоро не мислех че вършат нещо нередно. До момента, в който една моя близка не ме стъписа с новината, че го е видяла с приятелчета покрай вагоните на жп гарата. Подкосиха ми се краката, особено като знаем колко дечица пострадаха, а някои и починаха, от подобни безумни забавления. Търся начини да го убедя, че това наистина застрашава живота му, но да му изнасям лекция може би не е най-ефикасното нещо. Трябва да разбера защо го прави, какво го подтиква. Той ще отрече че ходи. Как да му повлияя така, че да разбере и осъзнае опасността?
И, защо, да му се не види, децата така необезпокоявани напоследък могат да обикалят по такива места?!

Като влязат в трудната възраст децата имам чувството че търсят каква щуротия по-напред да направят.
Мислила съм по темата, покрай новините за пострадали от волтова дъга деца, и не знам дали не е търсене на внимание?Дали им обръщаме достатъчно внимание или се чувстват някак пренебрегнати и знаят, че с нещо фрапиращо като това биха ни стреснали? Едва ли е само тази причината, разбира се. Много важна е и компанията.
От моя роден град така почина тийнейджърка, имаше жестоки изгаряния. Не можаха да я спасят. Дано ни подминат тези гадости!

Помня ги тези случаи. Не съм се чудила на децата толкова, колкото съм си мислила докъде я докарахме. Те така търсят нашето внимание или им липсва разнообразие/ емоция. Децата са такива, каквито ние ги направим.