Здравен форум на Framar.bg

Откакто имаме дете ми е трудно да преценя кое е по-добре - дали ние да напаснем нашите навици и режим към тези на детето, или него - към нашите?
Например, ние лягаме по-късничко, а сутрин обичаме да поспиваме през почивните дни. Не мога да си представя как в 8 ще къпем и приспиваме детето, но пък и доколко е полезно за него да стои по- до късно с нас?
Същото е с храненето - дали ние да променим начина си на хранене, за да го научим да се храни пълноценно и здравословно. Или би било лицемерие, което рано или късно ще "избие"?
Вие променихте ли ежедневието и навиците си покрай и заради децата?

Направи така, както ти диктува сърцето. Всяка майка знае най-добре. Ако се притесняваш, то тогава вие се съобразете с детето. Ако ти се струва излишно притеснение, тогава си живейте така както и преди. Няма универсално решение. Пък и децата са различни.

Естествен, че моите навици се промениха, особено заради численото превъзходство на децата Моите деца бяха с много малка разлика и просто забравих какво е да стоя до късно или да спя до късно за много дълго време, поне докато не станаха на 6-7 години. Лягаха си в 20ч,. вечерта, а сутрин скачаха ще в 6 ч.. Единственото хубаво нещо беше, че откакто са се родили никога не са ме будили през нощта, нито да ядат, нито вода да пият, нито пък нещо друго, но за сметка на това и никога през живота си не са спали на обяд. Не мога да ви опиша как съм завиждала на майките, на които децата им спят дори и за 1 ч на обяд и са имали лично време, а моите диванета по цял ден подскачат и дивеят, но стане ли 20 ч и сън дълбок. Така се научих да се радвам на нощите си и те през тези години бяха моето си време. Друг в въпрост, че и това време ми беше ограничено, заради ранното събуждане на децата сутрин, но си беше едно прекрасно време, което сега много ми липсва.

Хахха, всеки завижда явно за това, което няма Моето пък следобед спи, ама нощем, когато сме най-капнали, не спи хубаво. А аз, така или иначе, следобед като спи, не спя, а върша някаква работа. Та, и това не е готин сценарий, ама какво да се прави!
Иначе, по-скоро ние променихме нашето ежедневие спрямо детето. Така ни дойде отвътре. Ще дойде момент, когато пак ще си имаме нашето време, детето ще порасне. Сега сме разредили максимално излизанията вечер, лягаме рано, ядем си боклучавата храна скришно и така

Ние намерихме някаква златна среда горе долу. Вечер излизахме, поне веднъж седмично, а детето оставяхме на бабата
Относно храненето обаче - тъй като и ние не се хранехме разнообразно, решихме че покрай детето ще променим хранителните си навици. Намалихме, примерно, драстично солта, заменихме бялата захар и бялото брашно, хапваме повече зеленчуци и плодове.

Ами, ние явно сме късметлии, защото детето има сходен на нашия режим. По принцип късно заспива и сутрин, съответно спи до късно, което е супер за мен. Имам възможност да си изпия кафето, да се разсъня на спокойствие.
В повечето случаи го водим с нас, няма на кого да го оставим. Затова и често то се напасва спрямо нас. Ние спортуваме доста и понякога го взимам в залата. Не се случва често, че овършава навсякъде, но все пак се случва.
Май май, повече детето се е напаснало към нас

Едва ли всяко дете се поддава на "обработка". Тогава какво правим? Естествено, напасваме се ние. Не може дете, което има нужда да си легне в 20ч, да го принудиш да будува до 23 ч, защото на теб самия не ти се спи и искаш сутринта да поспиш повечко.

То пак зависи от детето. И все пак, трудно бих могла да живея живота като преди, след като съм станала майка. Само един родител може да разбере, че животът се променя коренно, без значение дали го искаме или не. Светът спира да се върти около нас самите.

Никакъв шанс да напасна детето към нашия режим. Навън не може да спи, вечер заспива рано. Но ще си търпим, наше си е детето