Здравен форум на Framar.bg

Направо не знам как да се справя и как да подходя към детето От известно време не иска да е с друг, освен мен. Даже до тоалетната не мога да отида на спокойствие. Все са едни обяснения, тръшкания от нейна страна. Знам че има възраст, в която са много прилепчиви, но не мога така да продължавам. Тя истерясва от рев, влачи се даже по пода. Аз пък трябва да отида на работа, закъснявам. Наистина е ужасно! Как бихте постъпили вие, на някой случвало ли се е?

Всичко е до темперамент. Някои се тръшкат повече, други - не.
Вероятно ще отмине от само себе си. Виждала съм подобни сцени, освен да пиете мента, глог, валериана, не виждам какво може да се направи, докато това отшуми.

До темперамент е, ама това не променя факта, че е много трудно! Казвам го от личен опит. Едното ми дете беше така. Направо нямах търпение да изляза, такива писъци и драми. Хем прекарваше доста време с баба си, не е като да не беше свикнало. Късаше ми сърцето. Само дето не се влачеше подире ми.
Продължава до към 3, даже 4-годишна възраст. Дано си от късметлийките, при които по-бързо да мине? На каква възраст е детето?

На 2 г и половина е. Тя също редовно вижда баба си и дядо си, разбират се. Ама, види ли ме, или да знае че съм наоколо, става кошмарно просто. Не отразява никой, включително и баща си, де!

Ще отмине и това. Ревала съм на излизане, не че се гордея от този факт. Децата могат да бъдат много сърцераздирателни!
В един момент ще можеш да й обясняваш повече и вече ще разбира нещата. Сега вероятно е повече афектирана, отколкото да иска да те слуша.
Преломният момент е като тръгнат на детска градина. Тогава вече си имат някакъв социален живот и е по-различно

Разбирам какво ти е, ама да те успокоя, че в един момент нещата ще се завъртят на 180 градуса и ти ще я търсиш, тя ще оф-ка от досада Хем се шегувам, хем - не. Има го този феномен.
Сега единственото, което можеш да направиш е да приемеш, че се случва доста често и да имаш търпение да отмине, без да полудееш