Здравен форум на Framar.bg

Детето е на 2 години, но още спи в нашето легло. Просто спи много накъсано, буди се, бълнува и решихме, че това ще е единствения начин да се наспиваме всички.
Познавам майки, чиито деца спят отделно от бебета, но при нас не се получи. Решихме да не се тормозим излишно. Напоследък обаче си мисля дали няма да сгрешим, ако продължаваме така. Тоест, да стане твърде зависимо от нашето присъствие.
При вас как беше? Кога ги отделихте и свикнаха ли?

Защо се съобразяваш с това кога другите са си преместили децата? Не се притеснявай. Всяко дете е различно, с различен темперамент и нужди от ласки. Някои въобще не обичат да ги гушкат, други пък са като ваденки
Гледайте вие тримата да сте си добре, това е най-важното.

Нашето започна да спи отделно чак на 4 годинки. И нищо лошо не е станало Сега си се кефи в стаята, спи добре нощем. Когато детето има нужда да е с родителите, е добре тази нужда да бъде задоволена. Иначе децата израстват по-несигурни и тъжни. Не ми е минало през ума, че може да стане зависимо до степен да не иска да спи отделно. Просто слушах сърцето си.
Ако на теб и мъжа ти не ви пречи, спри да го мислиш и това е

Нашата дъщеря я отделихме, когато спряха да я тормозят зъбките. Някъде около втората годинка явно. То преди това нямаше спане от рев и болка. Остава да я бяхме преместили и да трамбоваме до другата стая по 100 пъти на нощ. Абсурд!
Исках да спи отделно, защото нашата спалня е много малка и беше ад направо като спяхме тримата там. Нямаше място за нищо.

Знаеш ли, нормалното е когато за твоето семейство е нормално! Ако вече ви е тегаво в едно легло или в една стая, преместете детето. Ако на никой не му е проблем, кому е нужно?
Рано или късно ще се случи. Не знам да има дете, което да спи с родителите си на 9-10 годишна възраст, така че спокойно
Моят синковец се отдели на 5 години чак, беше си прилепчиво дете. Е, какво толкова? Никой не дава медали за ранно отделяне, нали?

Моя маймун е още малък, но май скоро ще пробваме да го преместим. Сега довършваме детската и предполагам напролет ще го преместим. Не знам ще се получи ли, но с мъжа ми някак се поотчуждихме покрай бебето в нашата стая и май трябва поне да опитаме.
Нищо не е на всяка цена. Ако не се получи, здраве да е! Не го приемай толкова насериозно.

Не ти пречи да опиташ да го преместиш. Просто нека да е плавно. Примерно, може първо да го приспиваш за следобедния сън там. След месец-два да опиташ за през нощта.
Аз така процедирах с моите деца. Не беше стресиращо за тях.

Според мен, когато се случи от само себе си. Не може да се гледат децата по калъп.

Дъщеря ми се отдели, когато тръгна на ДГ. Имам чувството, че тогава изведнъж порасна и стана по-самостоятелна. Но никога не съм си правила планове кога е редно да спи отделно. Когато-тогава.

Исках да го отделим като стана на годинка, ама нищо не се получи и пак е при нас. Не че ни тежи, ами мъжът мрънка, че щяло да свикне така и няма отделяне. Ще опитаме пак скоро.