Здравен форум на Framar.bg

Сигурно има майки сред вас, които са минали през същата драма...Дъщеря ни е в 1 клас и ни казаха, че напролет организират ученически лагер на Боровец. Добре звучи, знам. А и детето е много ентусиазирано. Ама аз не съм. Много се притеснявам дали не е твърде малка, как ще се справи с къпане, дрехи, колко ще яде, ако въобще яде нещо. Аз като дете също на тази възраст ходих на лагер за първи път, но всички знаем че преди 30 години е било съвсем различно откъм безопасност и сигурност.
Колебая се дали да я пускаме. Мъжът ми е категорично ЗА. Странно му е че аз се чудя. Мен просто ме е страх, сигурно ще се чуваме по сто пъти на ден.
Вие бихте ли пуснали детето си на лагер на тази възраст и ако да, как се справихте с вашите си тревоги и подтискащи мисли и сценарии?

Аз не съм родител, но мисля, че страхът за детето винаги ще го има. Съдейки по моята майка Тоест, когато и да отиде на лагер, щом е за първи път, така ще се тревожите. Дори и да е в 3 клас, примерно. Бих послушала бащата и бих оставила детето да се откъсне за малко от родителските грижи.

Според мен много зависи и от учителите. Ако вярвате на класния ръководител, ще ви е много по-спокойно. Много неща зависят от него. В крайна сметка, ако е читав, ще се грижи добре за тях и ако има проблем, ще ви се обади.
Понякога подценяваме децата си. Мислим че са твърде малки за това и онова, а всъщност не са. Моето дете на първия си лагер вече забравяше да ми се обади по телефона. Аз кършех пръсти вкъщи, пък то си се забавлява. Като се прибра, разпитвах надълго и нашироко. Личеше си, че е изкарал добре и хич не му е било до майка му

Може би сте прави всички. На страха очите са големи. Тя е сравнително самостоятелно дете, просто се шашкам за елементарните неща като хранене, хигиена, спане. С какво дете ще се случи в стая, дали храната ще е прясна. Ей такива ми ти майчини тревоги

Учителите обикновено са наясно кое дете с кое дружи и с кое е близко. Нашите поне ги слагат с приятелчета. Те и учителите нямат полза да ги слагат на случаен принцип, може да си издерат очите и да им създадат работа на тях самите Може и да говорите с класния по този въпрос.
За храната всичко е на късмет, уви! Имахме случай с един лагер, когато детето ми разказа, че са им дали мухлясал кашкавал. Ядосах се че не е казала на учителката. Явно хотелите си пробутват често боклуците и храните с изтекъл срок на годност на ученици по масови мероприятия.

Колкото и смели да изглеждаме, като пишем тук, истината е че си има някои подводни камъни. Пригответе храна, по-издържлива някаква. Дрехите ги надпишете по дни. Така хем ще са добре съчетани, хем детето грабва торба и вади дрехите за съответния ден.
Моето не беше очаровано, но то си е по-залепено за мен. Не че имаше сериозни драми, просто звънеше през час и се обяснявахме надълго и нашироко. Вие си знаете детето най-добре.

Опитайте да оставите детето да се справи само. То самото ще се чувства гордо от себе си като се върне. Това е форма на самостоятелност все пак. Това че ще е малко мръсно или леко гладно не може да се сравни с усещането, че се е отделило от мама и тате и то надалече.
А, колкото и да е злоядо едно дете, огладнее ли наистина, все ще хапне нещо. Става въпрос за броени дни, предполагам. Нищо фатално няма да се случи.
Аз бих го пуснала, то си е етап от израстването